Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвориха чантата на жена с Българско гражданство на летище София и всички онемяха
  • Новини

Отвориха чантата на жена с Българско гражданство на летище София и всички онемяха

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
letiasitaistiast.jpg

Митническите служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в ТД Митница София спряха опит за пренасяне на над 3 кг хероин на Летище София. Това съобщиха от Агенция „Митници“.

При проверка на багажа на пътничка с българско гражданство митническите инспектори откриват над 3 кг наркотично вещество.

Пътничката пътува от Кигали, Руанда, до София с полет през Доха, Катар. Наркотичното вещество е било укрито в тайник в стените на куфар.

При анализ със спектрометър се установява, че веществото е хероин, като точното му тегло е 3 163 гр.

Не изпускай тези оферти:

Пътничката е задържана с мярка за неотклонение, като при проведени оперативно-издирвателни мероприятия в централната част на град София е задържано и още едно лице – български гражданин от африкански произход.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София. Разследването се провежда под надзора и ръководството на Софийската градска прокуратура.

Още криминални новини:

Истински екшън с преследване и задържане на нелегални миранти се е разиграл АМ „Тракия“. В Районна прокуратура-Пловдив се наблюдава досъдебно производство за подпомагане на чужденци незаконно да преминат през страната чрез използване на моторно превозно средство.

По делото е установено, че вчера около 11,45 часа, служители на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив забелязали на 123 км на Автомагистрала „Тракия“ в посока София, в крайпътна отбивка, че е паркиран лек автомобил „Фолксваген Туаран“.

По време на извършената проверка полицейските служители установили, че от предна дясна седалка слиза мъж, който прилича на бежанец и тръгва да бяга през полето. Междувременно шофьорът също тръгнал да бяга през магистралата, прескачайки мантинелата и насрещното платно.

Полицейските служители успели след кратко преследване да заловят лицата и установили, че в автомобила се возят седем души, мъже, на видима възраст между 25 и 40 години, определящи се като марокански граждани. Автомобилът бил управляван от 39-годишен български гражданин, криминално проявен, който е оказал съпротива при задържането му и понастоящем е задържан за 24 часа.

Действията по разследването продължават под ръководството на Районна прокуратура-Пловдив.

В началото на октомври бе заловена още една група мигранти. Тогава на автомагистрала „Тракия“, в землището на село Шишманци, област Пловдив, бяха арестувани трима мъже, превозвали 10 чужденци, представящи се като граждани на Сирия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надеждите за кабинет рухват: Бойко Борисов изригна и отряза тотално ПП
Next: Синоптици с мрачна прогноза за седмицата, ето след колко дни ще падне първият сняг в София

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.