Днес ще посветя този пост на една Велика българска треньорка – Златка Пърлева!, това написа Илиана Раева в социалната мрежа и описа спомените си с починалата треньорка. Ето какво написа още г-жа Раева:
Преди дни тя си замина от този свят, оставяйки след себе си необятен океан от спомени, силни емоции и чувства, както образ на една силна, успешна, блага и любяща жена.
БФХГ и отдаде заслуженото, но ми се иска днес да споделя един много ярък спомен от последното десетилетие с нея.
Провокира ме вълнуващият разказ на Nadya Mihaylova, която беше нейна гимнастичка и една от моите любими колежки в онези години, който прочетох тази сутрин в Фен група на Българската художествена гимнастика.
Тренирам си аз отбора на “Раковски“ (ансамбъла) и изведнъж вратата се отваря! С гръм и трясък влизат Златка Пърлева, Емилия Бонева, Юлия Трашлиева, Пепа Батова, Нина Алексиева. Както аз до ден днешен ги наричам “Тежката артилерия“! Води ги като пълководец Златка Пърлева и вика от вратата високо: “Къде е Илианчетооо? Я да видя сега момичетата и!“ Другите зад нея се смеят и я следват.
Момичетата ми зяпват и стоят неподвижни и гледат ту мен, ту тях. Златка продължава на много висок тон, жестикулирайки с невероятно изразителните си ръце: “Хайде да видя сега какво можете вие?“ Всичко това е още докато идват към нас. Аз естествено се усмихвам щастливо, посрещам ги с широко отворени ръце, гушкаме се, целуваме се и правя неуспешен опит да ги представя на зяпналите ми момичета! Всичките ни гости се смеят, говорят една през друга, междувременно аз ги представям, доколкото ми позволяват и от вратата-за краката: “Хайде, давайте, играйте да ви видим“.
Аз понеже си ги знам всичките, нахилила съм се и се обръщам към момичетата ми! Те са като гръмнати от цялата патардия, прегръдки, целувки, закачки, но застават и започват. На петия такт Златка скача и ги спира! “Чакайте сега, тука така не може да държите ръцете“ Тя е нахлула на терена, хванала е единия обръч и показва все едно е на 18 години. Емилия Бонева и подглася, а Юлия Трашлиева и тя се намесва, все едно си е на тренировка с нейния отбор и ги готви за състезание. Аз стоя мирно отстрани и изпитвам невъобразима любов към всичките – Емилия треньор на олимпийски шампионки, Златка и Юлия на световни шампионки. Нина велик съдя, Пепа дългогодишен генерален секретар на БФХГ.
И трите показват въодушевено, скачат играят. Показват УНИКАЛНА техника с уреда, обясняват какво трябва да правят с ръцете, как да преливат движенията – ВОДОПАД от компетентност, емоция и любов към уреда и гимнастиката. Карат ги да повтарят…
Залата се изпълни с уникална енергия, която се прехвърли на момичетата, които промениха физиономиите си и полетяха. А Златка ги окуражава, хвали, радва им се… Скача и играе с пълна сила около тях. Аз си я познавах, защото имаше момент, в който заедно тренирахме в залата, но се възхитих истински на това, което изливаше с присъствието си!
Тренировката мина и замина за един миг. Такова настроение, такава жажда за игра…
Тя ги тренираше, а аз седнах до другите и се смеехме, припомняхме разни истории. По едно време Емилия и вика: “Златоо, айде стига! Остави момичетата да починат!“ А тя и вика: “ Как ще почиват?! Трябва световни шампионки да стават!“ Пък Емилия намига и отговаря: “ “Чакай тогава аз да ги потренирам, че да станат не световни, а олимпийски шампиони““!
И всички започнахме да се смеем!
А Златка се смее, ама седи на терена и ги учи…
Неведнъж ни посети…
Така я помня аз.
Огнена, можеща, любяща…
Златна Златка, не само със златните си медали, а с душата и сърцето си!
Поклон…
Дълбок поклон!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: