Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Отнемат шофьорските книжки на възрастните шофьори? Вече са въвели такава практика
  • Без категория

Отнемат шофьорските книжки на възрастните шофьори? Вече са въвели такава практика

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
dfsgkisfdkfhfdghkfhfghf

На този въпрос се опита да даде отговор председателят на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата Малина Крумова.

Вчера тя бе разпъната на кръст в социалните мрежи заради безумните си твърдения, че възрастните шофьори били опасни.

Възрастните са по-рисковите шофьори поради хронични заболявания и забавени реакции, но от друга страна не е нормално да ги задължават да работят до 65 години и то да са заети с дейности, от които зависи животът на стотици хора, а да нямат право да карат кола след като навършат 60.

Още вчера Крумова разбра какви простотии е наговорила и започна да дава заден, отбелязва Нова тв.

„Създава се излишна истерия. Това, което се обсъжда в момента, не е официално предложение, не е изнесено като нещо, което ще се въвежда“, заяви в предаването „Здравей, България“ Крумова.

„Категорично не става въпрос за допълнителни тестове, които да са свръх това, което вече се изисква. За подновяване на книжка в момента е нужно медицинско свидетелство за физическа годност на шофьорите. Единствено обсъждахме това да става на по-кратки периоди, т.е. не на 10 години, както е в момента. Такава практика има в други европейски държави“, подчерта шефката на Агенцията за пътна безопасност.

Шведите и датчаните са въвели такава практика, уточни тя.

„Самостоятелно такава мярка няма да доведе до намаляване на жертвите по пътищата, а тя трябва да е като елемент от комплекс от мероприятия. Правим комплексен анализ. Мерките се отнасят за всички водачи, тъй като всяка възрастова група крие различни рискове. Младите са по-арогантни на пътя или по-неуверени“, заяви Крумова.

„Не става въпрос за отнемане на книжки. Създава се излишен шум. Не искаме да сваляме от колите хората на възраст, защото те могат да изберат за нещастие други по-опасни за тях начини на придвижване, като например да са велосипедисти или пешеходци“, добави тя.

Няма да им забраните да вървят, пошегува се Виктор Николаев. Създава се истерия около една тема, която трябва да се разглежда комплексно, повтори Малина Крумова.

Източник: 72 часа

Continue Reading

Previous: Ето как мият тоалетните по турските хотели, за да светят и скърцат от чистота
Next: Удар за зрителите! bTV сваля Фермата от ефир?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.