Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна
  • Новини

Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
asckdskvdkfvkbffgbfg.png

Българите масово се хранят с египетски боб заради по-ниската цена на зрелия фасул, който в магазините се предлага близо два пъти по-евтино от прочутия смилянски боб.

Килограм зрял фасул се внася у нас от трети страни извън ЕС средно срещу 1,09 лева за килограм, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните foodprice.bg.

 

В магазините обаче цената му вече е близо 6 пъти по-висока и килограм зрял фасул в страната се предлага средно срещу 5,99 лева за килограм на дребно.

В същото време истинският смилянски боб, който можете да купите от производители в региона на Смолян, но само ако имате връзки, защото иначе има голям шанс да ви пробутат скъпо отново египетски фасул, струва по 10-12 лева за килограм или двойно по-скъпо от предлагания пакетиран фасул в търговските вериги и насипния по пазарите в страната, показа проверка.

Най-евтиният боб ядат в региона на Разград, където килограм зрял фасул може да бъде намерен на дребно срещу 3,99 лева за килограм според информацията във foodprice.bg. Цената му е по-ниска дори от средната на едро в страната.

4,15 лева за килограм струва средно на едро в страната килограм зрял фасул, показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През изминалата седмица цената му е намаляла с 2 ст. за килограм.

Най-много за същото количество на дребно плащат хората в София-област, където зрелият фасул струва 6,79 лв./кг.
Цената на ориза и захарта също се увеличават значително от вноса на границата докато стигнат до трапезата, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните. Оризът се внася от трети страни при цена от средно 1,08 лева за килограм с ДДС. В същото време средната цена, на която се предлага на дребно в страната е 4,36 лв./кг. Най-евтино може да бъде закупен отново в област Разград – срещу 2,39 лева за килограм на дребно (отново по-евтино отколкото средната цена за страната на едро), а най-скъпо в региона на Пловдив – срещу 4,99 лв./кг. На борсите и тържищата в страната оризът на едро струва средно 3,23 лева за килограм.

Вносната захар у нас също се продава с надценка, макар и значително по-ниска от тази на ориза и на зрелия фасул. Сладкият продукт се внася от трети страни извън ЕС при цена от 1,67 лева за килограм, а в магазините в страната се предлага средно срещу 2,81 лева за същото количество.

На едро цената на захарта е средно 2,20 лв./кг, като през изминалата седмица поевтинява с 4 стотинки за килограм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Длъжници и на оня свят! Починала преди 8 г. жена се оказа с неплатен ток
Next: Извънредно! Маскирани нахлуха в ГДБОП, арестуваха полицай за шпионаж

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.