Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново смърт. Страшни катастрофи затвориха автомагистрала Тракия, има много ранени
  • Новини

Отново смърт. Страшни катастрофи затвориха автомагистрала Тракия, има много ранени

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
ksatpatpaiciac.jpg

Общо 8 катастрофи са станали на АМ „Тракия” до 10 часа в първия ден на август, предаде Нова нюз. Едно от тежките произшествия е станало около Пловдив, при което лек автомобил е удали миниван.

В следствие на удара колата, в която са пътували трима души, се е преобърнала. Всички в автомобила са ранени, един от тях е с опасност за живота, предаде репортер от местопроизшествието.

Другият по-сериозен инцидент е преди Бургас където са се сблъскали лек автомобил и микробус. Задръстванията са километрични, като това около Пловдив е поне 5 км. Тежък е трафикът и в другата посока на магистралата, където има дълга опашка от камиони.

Изключително интензивният трафик в най-отпускарския месец предизвика серия от катастрофи тази сутрин на магистрала „Тракия“.

Около 5-километрова колона се е образувала в пловдивския участък на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас. От сутринта са възникнали 10 пътни инцидента, като при единия има загинал, предаде Пловдив 24.

Пловдивската полиция апелира водачите на МПС, които пътуват по автомагистрала „Тракия“ към Бургас, да бъдат с повишено внимание и да се съобразяват с натоварения трафик. От 120-ти км започва почти 5-километрова колоната от автомобили, която се е образувала в резултат на възникнали тази сутрин поредица пътни произшествия.

За времето от 7.30 ч. до 10 ч., в отсечката между 130-ти и 138-ми км, са регистрирани 9 катастрофи без сериозно пострадали. От екипите на място са отработени по административен ред в максимално най-кратък срок с цел освобождаване на движението.

Към 9.30 ч. е приет сигнал, че край 127-км лек автомобил „Фолксваген“ се е преобърнал на пътя, след като застигнал и блъснал отзад лек автомобил „Дачия“. За оказване на спешна медицинска помощ с линейка са транспортирани водачката и двама пътници от първата кола. По данни на лечебното заведения единият от тях е починал.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напръскайте с това във Вашия дом и там няма да има комари, хлебарки и мухи само след 2 часа
Next: Ще конфискуват автомобилите на пияните и дрогирани шофьори

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.