Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отпадане на кредит по давност – какво трябва да знаете?
  • Новини

Отпадане на кредит по давност – какво трябва да знаете?

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvsdvcsdcsadad.png

Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.

По отношение на кредитите, в българското законодателство е предвидена общата 5-годишна погасителна давност. Това означава, че ако длъжникът не изплати кредита си в рамките на 5 години от падежа му, кредиторът няма да може да го събере принудително.

Важно е да се отбележи, че давността започва да тече от датата на падежа на задължението. При договорите за потребителски кредит или какъвто и друг вариант да е, падежът на задължението е уговорен в договора. Ако в договора не е предвиден падеж, то той се определя от закона.

Възможно е да се стигне до погасяване на кредит по давност и в случаите, когато кредиторът не предяви вземането си в срок от 5 години от падежа му. В този случай, длъжникът може да предяви възражение за погасяване по давност пред съда.

Важно е да се отбележи, че давността не се прилага служебно. Това означава, че длъжникът трябва сам да се възползва от възможността си да погаси задължението си по давност.

Какво трябва да направи длъжникът, за да погаси кредита си по давност?

За да погаси кредита си по давност, длъжникът трябва да предприеме следните действия:

1.         Да изчака да изтече 5-годишният давностен срок от падежа на задължението.

2.         Да подаде възражение за погасяване по давност пред съда.

Възражението за погасяване по давност трябва да бъде подадено в писмена форма и да съдържа следните данни:

–           Идентификация на страните по делото;

–           Обстоятелствата, от които длъжникът твърди, че давността е изтекла;

–           Молба за признаване на задължението за погасен по давност.

Възражението за погасяване по давност се разглежда от съда в открито заседание. Страните по делото имат право да представят доказателства и да излагат становища.

Ако съдът приеме възражението на длъжника, той ще постанови решение, с което ще признае задължението за погасен по давност.

Какво следва, ако съдът отхвърли възражението на длъжника?

Ако съдът отхвърли възражението на длъжника, това означава, че давността не е изтекла и кредиторът може да събере принудително вземането си.

В този случай, кредиторът може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заповедите за изпълнение се изпълняват от съдебните изпълнители.

Как да избегнете погасяване на кредита по давност?

За да избегнете погасяване на кредита по давност, трябва да предприемете следните действия:

–           Редовно да изплащате вноските по кредита си.

–           Ако не можете да изплащате кредита си, незабавно се свържете с кредитора си, за да обсъдите възможностите за преструктуриране на задължението си.

–           Ако кредиторът ви предяви вземането си, своевременно предявете възражение за погасяване по давност.

Спазването на тези препоръки ще ви помогне да избегнете погасяване на кредита си по давност и да запазите доброто си кредитно реноме.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боровец удари Алпите в земята с цени
Next: Никога до сега не се е случвало такова нещо с пенсиите в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.