Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пазарът в Одрин пак ври и кипи! Българите пълнят колите до дупка!
  • Новини

Пазарът в Одрин пак ври и кипи! Българите пълнят колите до дупка!

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
odiriasiaisnnn.jpg

С поскъпването на българския лев спрямо турската лира, пазарите в Одрин чупят рекорди по посещаемост и обороти.

Българите трудно носят това, което купуват, багажниците на колите им не се затварят от одрински покупки – обобщава случващото се Tgrhaber.

„Българското преселение към Одрин започва от ранните зори. Всички гости отбелязват: Евтиния е тук, купуваме си всичко“, пише медията. Тази седмица алъш-веришът е свързван с първия учебен ден, констатират търговците, цитирани от rodopi24.blogspot.com.

Невин и Сафет Асенови са наши гурбетчии в Англия. Пристигнали си в родния край за лятната почивка.

Не изпускай тези оферти:

„Дойдохме до Одрин, защото ни трябват неща за дома. Купихме пердета, килими, комплекти за спалнята. И са евтини, и са хубави“, казват те.

Все повече българи пътуват до Одрин предимно през уикенда, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган издаде указ от 27 юли според който граждани на България могат да влизат в Турция с лична карта за туристическо посещение до 90 дни в рамките на 180 дни.

Реджеп Зипкинкурт, председател на Одринската търговско-промишлена камара, заяви пред Анадолската агенция, че по около 20 000 българи седмично са посещавали Одрин от края на юли насам, в сравнение с 12 000 до 16 000 души преди това. Те силно стимулират икономиката на града, заяви той.

Българите харчат средно от 100 до 150 евро за храна и пазаруване, плюс разходи за хотел и развлечения.

„Българите пристигат с коли, автобуси и дори с мотоциклети. Тъпчат чантите си с всякакви неща – от храна до хигиенни продукти. Улиците са пълни с българи, на пазарите навсякъде наоколо се чува български език, защото местните и търговците са понаучили някои думи, за да примамват купувачите.

С това темпо скоро всички българи ще са идвали поне веднъж в Одрин“, се радват местните.

Мухаррем Гюнеш, продавач на пазара Улус, сподели: „Нещата щяха да са доста зле без българите. Те също са доволни, защото тук нещата са по-евтини поради по-евтината турска лира.

Ние също се радваме, защото те са спасителен пояс за търговия.“

Реджеп Зипкинкурт очаква, че след като потокът от турци, които се връщат към европейските страни, отслабне и няма задръствания на ГКПП-тата за влизане в България, българите ще започнат още повече да пътуват до Одрин, защото няма да чакат дълго на границата, както е в момента.

Той очаква около 3 милиона български туристи да посетят Одрин до края на годината.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът Лиз Тръс с първи адрес към Великобритания и света след смъртта на Елизабет II
Next: Изтече секретният план на Кралския двор, в случай, че кралицата почине!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.