Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пак го направи! Пламен Пържолата поръча златен телешки рибай стек, но този път…
  • Новини

Пак го направи! Пламен Пържолата поръча златен телешки рибай стек, но този път…

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
asgxcvbcbcgfgergre.png

Култовият бизнесмен от търговищкото село Беломорци, който се прочу в цяла Европа със „златните“ пържоли за 650 лева във Варна това лято, се завърна ударно от Нидерландия, където печели пари. Пламен се прибира, за да захранва родната кръчмарска икономика.

Явно Пламен добре е припечелил зад граница, тъй като със свой авер сядат в крайбрежна кръчма в Несебър, а обичащият живота и накичен от глава до пети със злато баровец отново си поръчва от скъпарския телешки рибай стек, пише „Хот Арена“.

 

 

Пламен пред палата си в с. Беломорци, върху който е изписано Semeystvo jivee mi se

Нещо повече! Пламен Христов отново заснема хапването на „златната“ пържола. Както и предишния път, така и сега бизнесменът записва разговора му със сервитьорката, която му обяснява тънкостите на ястието и защо е поднесено с кокал, а не е чисто. От публикуваното от самия него видео се вижда, че в чинията има гарнитура от варени картофи и гъби.

Кадър от новото видео със скъпа пържола, този път в Несебър

„Рибай стек, пак сме в България. В Несебър“, казва пред камерата Пламен и започва да хапва от месото. Пържолата старателно заснема процедурата по обяда. Накрая не става ясно каква сметка е платил баровецът, тъй като видеото спира по време на яденето.
Цялото семейство на Пламен, или Ерджан, както е по-известен бохемът в родното си село Беломорци, е ангажирано с бране на ябълки в Нидерландия по думите на кмета на населеното място Христо Илиев. В Нидерландия Пламен изкарва добри пари, с които е съумял да си купи къща и да измести цялото си семейство там, докато тече сезонната работа.

 

Шофира със 190 км/ч по магистралата

Наред с това Ерджан плаща добре на работници от неговото село и околията да пътуват до Нидерландия и да се ангажират с работата по доходоносния бизнес. Те се прибраха по родните домове у нас и се очакваше само Пламен и семейството му да си дойдат. Което вече е факт.

Мъжът, който публикува видео с колосална сметка за три пържоли, живее в същински палат в Беломорци и мнозина се съмняват, че единствено бизнесът с ябълки му носи толкова големи печалби. Семейството има висок стандарт на живот и обича да го демонстрира. Самият Пламен често се снима по баровски ресторанти, а на фотосите членове на фамилията размахват пачки с евро. В друг случай Пържолата посипва с банкноти фолкпевицата Райна.

След новия клип с ядене на телешки рибай стек в Несебър Пламен Пържолата публикува друг клип, докато шофира лъскавия си мерцедес по магистралата. На него се вижда как тузарят кара със 195 км/ч и нарушава с 55 км/ч ограничението на скоростта по родните аутобани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Силен взрив в столичен квартал, ето какво се случва
Next: Страшна буря отнесе покривите и прозорците на почти цяло село до Смолян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.