Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паника във Враца: Евакуират хора посред нощ! Ето какво се е случило
  • Новини

Паника във Враца: Евакуират хора посред нощ! Ето какво се е случило

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2023
dfsffhdghfghreterter.png

Страховит пожар едва не е избил десетки живущи в чисто нова кооперация в центъра на Враца. Това съобщава агенция BulNews.

Причината за пожара е палеж на лек автомобил, паркиран в подземен гараж в новата кооперация до „Кауфланд“. Около 2.15 часа на тел. 112 е бил подаден сигнал за огнено бедствие под апартаментите.

Пристигналите огнеборци установили, че неизвестен пироман е счупил прозорец на подземния паркинг, след което е хвърлил запалителна течност върху лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Тъй като там няма движение на хора, за пожара станало ясно едва след като димът започнал да влиза на талази в апартаментите над помещението.

Настанала паника, тъй като в тъмното никой не знаел какво е станало. Пожарникарите незабавно поискали помощ и на мястото на бедствието пристигнал и специализирания автомобил с вишка, който започнал да евакуира хората, сред които имало и малки деца.

Последствията от палежа са унищожителни.

Пламъците от запаления „Фолксваген“ се прехвърлили на паркирани до него мотор „Ямаха“ МТТ 850, джип „Опел Антара“, джип БМВ и още един автомобил, който на този етап е от неясна марка, тъй като все още е забранено да се влиза в пострадалото помещение.

Напълно са унищожени електрическата инсталация и канализационните тръби, така че на практика апартаментите над паркинга стават необитаеми.

Паднали са таваните в него, като мазилката по стените е напълно съсипана. В същото състояние са и почти всички апартаменти над паркинга. В момента живущите там правят организация къде ще живеят през следващите дни, като се прозвъняват близки и роднини.

По неофициална информация собственик на „Фолксваген“-а е надзирател в затвора.

Това е третият палеж на негов автомобил. Преди години пак в този район запалиха негово БМВ. Преди около 2 месеца опитаха да запалят същия „Фолксваген“ на паркинга на затвора и тогава само грешка на пиромана бе причината да не пламне като факла. Тази нощ обаче грешката е поправена и автомобилът е тотал щета.

Причината за тази поредица от палежи няма нищо общо с работата на собственика. Около 30-годишният надзирател изпълнява професионално задълженията си в зандана и по тази линия е чист, твърдят негови колеги. Не така стои въпросът му в личен план.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фатални разкрития за смъртта на 14-годишното момиче от с. Скутаре
Next: Светът на киното осиротя: Почина голям режисьор

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.