Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пари за цяла година от НОИ без да работиш в България, измислиха го
  • Новини

Пари за цяла година от НОИ без да работиш в България, измислиха го

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
sdfvdsbgfbdgnghnghn.png

Как десетки милиони от бюджета на НОИ изтичат под формата на обезщетения към хора, усвоили перфектно схема за краткосрочна работа в други държави от Европейския съюз?

Каква е схемата, която им осигурява сериозен месечен доход за цяла година, без да работят, намирайки начин да откажат предложенията за работа от бюрата по труда?

„Сиромах човек, жив дявол“ – тази мъдрост напълно важи за хората, намерили начин да надхитрят държавата, чиято политика ни поставя на последно място по доходи в ЕС, предаде БНР.

В бедните и със слабо развита икономика райони, в какъвто все повече се превръща област Благоевград, възможността за стабилна работа и що-годе добри доходи намалява, особено за нискоквалифицираната работна ръка. Мнозина потърсиха по-добър шанс в чужбина, цели семейства станаха гастербайтери, цели села се стопиха. Някои откриха варианта за сезонна работа в чужбина, но на много места ги третираха като бели роби.

И изведнъж се появи шанс да отидат за седмица-две, максимум месец, да работят в друга държава от ЕС и връщайки се у нас, да си осигурят добър месечен доход, по-висок от средната заплата за област Благоевград, за цяла година, без да работят – под формата на обезщетение, гарантирано от европейски регламент.

Процедурата никак не е сложна, а и хората са си изпипали нещата. Връщайки се от кратка работа в чужбина, те първо се регистрират в бюрото по труда. Най-многобройните групи откриваме в Разлог и Гоце Делчев.

За 2023 г. регистрираните безработни са малко над 4000. От тях регистрираните след работа в чужбина са 42% от общия брой новорегистрирани. За сравнение, през 2022 г. броят на регистрираните, завърнали се от чужбина, е 29,5%.

Лицата се връщат предимно от Франция, работили в селското стопанство масово с краткосрочна заетост – 4 до 10 дни, отбелязва пред БНР Йорданка Еринина, директор на Бюрото по труда в Разлог, което обслужва още три общини – Банско, Белица и Якоруда.

Завърналите се най-вече от Франция едва ли са поискали да започнат работа, защото са били сигурни, че ще получат много добри обезщетения от НОИ. И са открили законен начин да откажат предложенията за работа, така че да не загубят правото на обезщетение за следващите 12 месеца.

За 2023 година се оказва, че област Благоевград държи рекорда в страната – 40% /1875 лица/от всички възползвали се от тази схема /4464 лица/, са от нашия район и те вземат най-високите месечни обезщетения – средно 1743 лева. Какви са изискванията на НОИ за отпускане на тези обезщетения и каква е процедурата?

Стажът и доходът на завърналия се от работа в чужбина се проверява през електронна система за обмен на данни с други държави членки на ЕС.

Може да се каже, че хората познават добре своите права, коментира Георги Желев, началник отдел „Краткосрочни обезщетения по договори“ в НОИ.

1875 са жителите на Благоевградска област, на които е отпуснато обезщетение по европейски регламенти. Средната стойност от 1743 лева е близка до максималната – 1800 лева, при средна заплата за област Благоевград 1329 лева.

Регистрацията им като безработни в бюрата по труда се прави най-вече с цел да им бъде предложена работа и те да се впишат активно на българския трудов пазар. Оказва се обаче, че всички предложения са неподходящи за тях и те ги отказват аргументирано и с документи, потвърждава експертът от НОИ Георги Желев.

Равносметката: за една година биват източени между 35 и 37 милиона лева от осигурителните ни вноски, и то само за област Благоевград.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в скръб! Отиде си един от най-уважаваните хора на нашето време
Next: Извънредно! Верижна катастрофа на АМ Тракия, в едната кола е бил Асен Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.