Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака
  • Новини

Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sdfbbdfbghnhmhjmhj.png

Служител на Държавната автомобилна инспекция в Пловдив свали номерата и отне книжката на работник в общинското предприятие „Паркиране и репатриране“, защото вдигнал личния му автомобил заради неправилно спиране.

 

Общината ще обжалва съставения акт, а в същото време ДАИ започна вътрешна проверка по случая, която трябва да установи има ли злоупотреба със служебно положение.

 

Скандалът избухнал, след като общинският репатриращ автомобил вдигнал неправилно паркирана пред ДАИ Пловдив кола.

„След като минахме с паяка, констатирахме нарушение на кола, която е спряла пред знак, с който е забранено спирането и паркирането и съответно взехме мерки, за да бъде отстранена от мястото. След което я докарахме колата тука и тръгнахме за друг сигнал“, разказва пред БНТ Николай Атанасов – служител на ОП „Паркиране и репатриране“.

 

 

 

През това време собственикът на вдигнатия автомобил, който се оказал служител на ДАИ Пловдив, установил липсата му и отишъл на наказателния паркинг, за да си плати глобата.

„Идват две лица – единият с униформа на ДАИ. Той непрестанно обижда, заплашва нашите служители, също така твърди, че ще се върне и ще – цитирам – „ще видите какво ще се случи“, разказва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

В яда си, инспекторът от ДАИ залепил фиша с глобата си върху будката на наказателния паркинг. След това заедно със свой колега изчакал паяка да се върне отново и започнала изненадваща проверка. На шофьора на репатрака е съставен акт, отнета му е книжката, свалени са и номерата на паяка.

 

„Констатираните нарушения са – липса на лиценз за извършване на обществен транспорт, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница“, казва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

Казаха, че задължително трябва да ми вземат книжката, задължително трябва да спрат автомобила. Не работя в момента – нито работя, нито си карам личната кола. Вързаха ми ръцете отвсякъде“, разказва Димитър Стоянов – шофьор на паяка.

 

Димитър подписал съставения акт с възражения. Такива има и директорът на ОП „Паркиране и репатриране“, затова ще обжалват глобата на ДАИ.

„Считаме, че всички констатации са неоснователни, тъй като общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ град Пловдив не извършва търговска дейност.

 

Нашата функция, на общинското предприятие е превенция на извършваните административни нарушения на територията на община Пловдив“, смята Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.
Ден след скандалния случай инспектор на държавната автомобилна администрация от София пристигна в Пловдив, за да провери действията на техния служител. От „Автомобилна администрация“ заявиха, че съставеният акт е заради липсата на лиценз за превози на товари.

 

„Нека да проверим случая, да установим какви видове превози, какво МПС – тогава можем да дадем някакво заключение. Не можем да твърдим, че има незаконни превози без да сме установили факти и обстоятелства за извършената проверка“, коментира Антон Ставрев, „Автомобилна администрация“.

Заради това, че са с едно превозно средство по-малко и с шофьор с отнета книжка, общинското предприятие работи в намален обем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български пекар обяви цената на баничката в евро
Next: Температурите падат: Студен фронт преминава през страната

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.