Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионери споделят: Всяка една стотинка за нас е важна, това бе неочаквана подигравка
  • Новини

Пенсионери споделят: Всяка една стотинка за нас е важна, това бе неочаквана подигравка

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
pensionerrririi.png

Пред репортери на пловдив24 възрастни хора попитаха открито до кога ще се подиграват с пенсионерите. Попитаха как има пари за всички други неща в държавата, но не и за пенсионерите. Продължиха с това дали не е крайно време да спрат тези подигравки, тъй като пенсионерите са най-ощетените. Въпросите бяха отправени относно намалението на картите за градския транспорт, а сега отново предстои увеличение.

Изказването продължава с това, че всяка една стотинка, която се дава, се обмисля предварително трябва или не.

Една възрастна дама сподели, че транспортът в град Пловдив е под всякаква критика и че понякога дори имала чувството, че все едно карат чували с картофи и зеленчуци, а не хора. Жената допълва, че 3 лева, са си 3 лева, тъй като с тях можеш да си закупиш хляб и мляко.

Припомняме, че от 2024 година предстои увеличение на картите за градски транспорт, за които по-рано бе гласувано намаление, но то важеше до края на 2023 година.

Така възрастните хора в Пловдив ще заплащат с 3 лева повече за своите преференциални карти. Увеличение предстои и в столицата.

Репортерите направиха анкета сред хората, която показа, че те не са доволни от увеличението, а дори част от тях не знаели предварително, тъй като никой не ги е уведомил.

Друг гражданин сподели, че взима най-минималната пенсия и затова се налага да работи на две места и има нужда от тази карта за градски транспорт. Мнението бе, че не очаква нищо, само знае, че всички промени са отрицателни.

Пловдивчани не са доволни и от обслужването в градския транспорт в града.

Друг гражданин помоли управляващите на градската линия 16 да закупят нови градски автобуси, тъй като е редно да могат и майки с колички да се качат, както и възрастни хора.

Припомняме, че от 2024 година не само картите поскъпват, но и водата в почти цялата страна, някъде ще се усети по-малко, някъде разликата е драстична.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини от НОИ за хиляди: Ще връщат пари от болнични, майчинство, обезщетения, пенсии
Next: Забравете за конденза по прозорците – 2 варианта да се спасим от влагата и запотените стъкла

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.