Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите
  • Новини

Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
asdcsdfdsvsdfhgfdshfd.png

Чрез законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия се предлага въвеждане на горна граница от 12 заплати на обезщетението поради пенсиониране от работодател-публично предприятие. Чрез това предложение по законодателен път се ограничава процеса на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия.

Мотивите към този законопроект са изключително спорни, защото в него ясно личат и директните атаки срещи правата на работниците и служителите и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне.

 

На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че е недопустимо да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда, пише pariteni.bg.

Реално, вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, следва пълноценно и правилно да се използва механизма на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия, който дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, включително и увеличаване размера на обезщетението по при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ).

Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране.

Защо обаче е важно това право да не бъде ограничавано?

Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на социална сигурност, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа на гражданите след завършване на трудовия им стаж и достигане на пенсионната възраст. Това обезщетение е насочено към облекчаване на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които преминават от активната фаза на трудовия процес към пенсионните години.

Ето някои от основните причини и значението на обезщетението при пенсиониране:

На първо място е осигуряването на финансова сигурност. Обезщетението предоставя на пенсионерите стабилен източник на доход след прекратяване на трудовата им дейност. То играе ключова роля в осигуряването на финансова сигурност в началото на пенсионните години и помага на пенсионерите да се справят с различни разходи, свързани с живота след пенсиониране.

На следващо място това е покриването на основните жизнени разходи. Обезщетението при пенсиониране помага на пенсионерите да покрият основни разходи като жилище, храна, медицински грижи и други жизнено важни нужди. Така се поддържа достойнството и качеството на живот на пенсионерите.

Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси социалните различия и да предостави равни възможности на всички граждани, независимо от техническите, професионалните или финансовите им характеристики. Това е част от социалната политика, насочена към справедливо разпределение на ресурсите.

Oбезщетението при пенсиониране играе ключова роля в социалната сигурност и поддържа стабилността на финансите на гражданите след тяхната трудова активност. То предоставя финансова подкрепа на пенсионерите, покривайки основни жизнени разходи и осигурявайки тяхната финансова устойчивост в пенсионните години.

Обезщетението не само осигурява достойни жизнени условия за пенсионерите, но също така спомага за уравновесяване на социалните неравенства, предоставяйки равни възможности за гражданите. В същото време то служи и за подчертаване на социалната отговорност на държавата и обществото към своите граждани, осигурявайки им дегенеративна старост и уважение към труда, който са вложили през годините.

Обезщетението при пенсиониране не е просто правна формалност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите граждани, осигурявайки им достойни условия на живот и спокойствие в периода след трудовата им кариера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си
Next: След 10 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.