Защо реалната пазарна картина не се припокрива с оценките на хората за високите цени? Засичат ли се някъде потребителската и експертната гледна точка?
„Парите не стигат. Ако не си произвеждам на село картофи, боб, домати, пипер, няма да оцелеем. Ако не са синовете, няма да можем да издържим финансово“, разказва пред БНР пенсионерка от Враца, чиято пенсия е около 460 лева.
Домашно кисело мляко, млечни продукти от производител и домашни яйца допринасят за скърпването на семейния бюджет.
„Някой път месо вземаме. Имаме плодове.“
Друга жена от града, която живее с дъщеря си, със заплата „малко над минималната“, разполага с 1000 лева на месец. Като извади от тази сума парите за сметки, заем и джобни пари за детето:
„Остават 340 лева, с които ние разполагаме на месец.“
В употреба влиза домашната хлебопекарна – „по-вкусно и по-икономично.“ Отлага се ходене на лекар, на стоматолог. За фризьор не става и дума.
„Вземам и 50 лева детски, които са за мотивация на хората да гледат деца“, коментира врачанката и обобщава:
„Ние живеем на границата на физическото оцеляване, на границата на невъзможното.“
„Имаме доста сериозно укротяване на процеса на нарастване“, твърди Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата.
Ценовият шок през 2022-ра беше доста сериозен, припомня той. По думите му от септември насам имаме „относително равновесие на пазара“.
„Да, наистина, разликата е огромна, особено за онази част от населението, която няма никаква индексация на доходите“, коментира Владимир Иванов в предаването „Преди всички“.
Според него има напрежение на пазара и презастраховане „какво ще стане утре“, особено в по-малките търговски обекти.
„Полагаме огромни усилия. Контролът е до дупка, с пълен оптимум на целия административен капацитет, с цел да се гарантират условията на търговия“, уверява експертът.
Иванов признава, че „има много лоши търговски практики“ и апелира за по-висока потребителска култура.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: