Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пирогов със скръбна вест: Почна светилото в детската хирургия проф. Веселина Михайлова
  • Новини

Пирогов със скръбна вест: Почна светилото в детската хирургия проф. Веселина Михайлова

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfkvfdkbkgfkbdfbgf.png

Един от най-известните детски хирурзи в България и учител на поколения лекари проф. Веселина Михайлова почина на 85-годишна възраст. Това съобщиха от Клиниката по детска хирургия на „Пирогов“.

Проф. Михайлова бе една от най-светлите личности в семейството на детските хирурзи в България, пишат опечалените й колеги.

 

Родена през 1939 година, Веселина Михайлова завършва медицина в Медицински Университет – София. Започва трудовия си стаж като хирург – ординатор в град Троян, където взема специалност по обща хирургия и анестезиология. Има специализации по обща хирургия, детска хирургия, гръдна хирургия и анестезиология.

От 1972 година постъпва като асистент в клиника по детска хирургия в „Пирогов“. След 4 години става старши, а след това и главен асистент. След защита на дисертация получава научно звание „доцент“, а по късно и „професор“. От 1980 година проф. Михайлова е завеждащ детска гръдна хирургия към секция по детска хирургия, а от 1990 г. е завеждащ втора детска хирургична клиника.

„Стойността на един живот се измерва не по преживените години, а по това което оставяме след себе си. Проф. Михайлова остави школа на детските гръдни хирурзи в страната ни, плеяда от отлични специалисти – нейни ученици, които работят по целия свят и разнасят славата на българската медицина. Клиниката по Детска хирургия – София, и всички детски хирурзи от страната винаги ще носят в сърцето си споменът за нея и ще продължат делото ѝ“, пишат още от „Пирогов“.

Колегите й припомнят, че в годините на трудовата си дейност тя не спира да преподава, да пише научни трудове, да внедрява нови методики и да създава нови направления. „Нейна най-голяма страст бе детската гръдна хирургия. Проф. Михайлова създаде школа от детски хирурзи, които в момента са стълбовете на детската хирургия, както в нашата страна, така и в чужбина“, допълват от болницата.

Поклонението ще бъде в събота, 17.02.2024 г., от 11:30 ч. в църквата на село Лешница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Янка Такева: В учебниците за 6 клас има нелепи неща
Next: Голяма промяна при звънене на телефон 112 касае всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.