Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?
  • Новини

Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
fgbdfngngfmhjmhj.png

Днес представяме специална статия за всички историци. Всички сме запознати със столиците на България, но коя е била най-дълго такава? Дали това е столицата на Първата, Втората или Третата българска държава? Отговорът скоро ще разберем! Кой град е бил най-дълго столица?

1.Плиска – (680-893) – 213 години На първо място в тази класация е столицата на Първата Българска държава – Плиска. Това се случва след като българите, под ръководството на Аспарух, напускат територията на Стара Велика България. Синът на Кубрат напуска старата ни столица Фанагория и се премества към делтата на река Дунав, където се установява в Онгъла.

Там успешно отблъсква нападението на ромеите. От 680/681 година ли е столица Плиска Въпросът за началната година на Плиска става столица е спорен. Много историци твърдят, че това се случва доста по-късно от 680 или 681 година и смятат, че столицата се намира в Онгъла. Въпреки че не може да отречем логиката на тази хипотеза, официалната историография приема 680/681 година за година на формиране на Плиска като столица.

През 893 година столицата е преместена в Преслав по време на големия общонароден събор, организиран същата година. На него Борис I потвърждава християнството като религия в България, поставя Симеон за владетел и сменя столицата. Постепенно Плиска загубва своето водещо място в Българската държава. 2.Велико Търново(1185-1393) – 208 години На второ място в класацията е градът, който е бил столица през цялата Втора Българска държава. Този град получава този си статут след въстанието на Асен и Тодор (Петър) през 1185 година, когато е възстановена българската държавност.

Византия признава този факт по-късно, но за нас тази година е ключова. Приемаме, че крайната година за Велико Търново е 1393 година, когато градът пада под Османска власт. В този период Иван Шишман обявява Никопол за нова столица.

3.София (1879-2024) – 145 години София заема третото място в класацията ни като столица. Избрана е за такава през 1879 година от Учредителното събрание – по предложение на Марин Дринов.

По време на Освободителната война се споменават няколко възможни имена за бъдеща столица на страната: София Пловдив Одрин Търново След Берлинския конгрес, опциите се свеждат до София и Търново.

Въпреки че Учредителното събрание на Княжество България е проведено в Търново, преобладава мнението за избора на София като столица. Причината за предложението на Марин Дринов е, че София е в сърцето на българското землище и е най-подходяща за бъдещото разширение на страната в посока на обединение на всички български земи в една държава.

Предложението среща сериозна подкрепа от мнозинството представители в събранието, сред които са Драган Цанков, Петко Каравелов, Марко Балабанов, Григор Начевич и други. Представяме ви класацията за това кой е бил градът най-дълго столица на България.

Единственият спорен момент е свързан с това кога точно Плиска е избрана за столица по времето на Аспарух. В бъдеще се надяваме този въпрос да бъде разрешен и да установим със сигурност кой е наистина на първо място. Ако проблемът не бъде разрешен в следващите 70 години и не се промени столицата, ще знаем, че София ще окупира първото място в класацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март
Next: ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.