Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?
  • Новини

Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
fgbdfngngfmhjmhj.png

Днес представяме специална статия за всички историци. Всички сме запознати със столиците на България, но коя е била най-дълго такава? Дали това е столицата на Първата, Втората или Третата българска държава? Отговорът скоро ще разберем! Кой град е бил най-дълго столица?

1.Плиска – (680-893) – 213 години На първо място в тази класация е столицата на Първата Българска държава – Плиска. Това се случва след като българите, под ръководството на Аспарух, напускат територията на Стара Велика България. Синът на Кубрат напуска старата ни столица Фанагория и се премества към делтата на река Дунав, където се установява в Онгъла.

Там успешно отблъсква нападението на ромеите. От 680/681 година ли е столица Плиска Въпросът за началната година на Плиска става столица е спорен. Много историци твърдят, че това се случва доста по-късно от 680 или 681 година и смятат, че столицата се намира в Онгъла. Въпреки че не може да отречем логиката на тази хипотеза, официалната историография приема 680/681 година за година на формиране на Плиска като столица.

През 893 година столицата е преместена в Преслав по време на големия общонароден събор, организиран същата година. На него Борис I потвърждава християнството като религия в България, поставя Симеон за владетел и сменя столицата. Постепенно Плиска загубва своето водещо място в Българската държава. 2.Велико Търново(1185-1393) – 208 години На второ място в класацията е градът, който е бил столица през цялата Втора Българска държава. Този град получава този си статут след въстанието на Асен и Тодор (Петър) през 1185 година, когато е възстановена българската държавност.

Византия признава този факт по-късно, но за нас тази година е ключова. Приемаме, че крайната година за Велико Търново е 1393 година, когато градът пада под Османска власт. В този период Иван Шишман обявява Никопол за нова столица.

3.София (1879-2024) – 145 години София заема третото място в класацията ни като столица. Избрана е за такава през 1879 година от Учредителното събрание – по предложение на Марин Дринов.

По време на Освободителната война се споменават няколко възможни имена за бъдеща столица на страната: София Пловдив Одрин Търново След Берлинския конгрес, опциите се свеждат до София и Търново.

Въпреки че Учредителното събрание на Княжество България е проведено в Търново, преобладава мнението за избора на София като столица. Причината за предложението на Марин Дринов е, че София е в сърцето на българското землище и е най-подходяща за бъдещото разширение на страната в посока на обединение на всички български земи в една държава.

Предложението среща сериозна подкрепа от мнозинството представители в събранието, сред които са Драган Цанков, Петко Каравелов, Марко Балабанов, Григор Начевич и други. Представяме ви класацията за това кой е бил градът най-дълго столица на България.

Единственият спорен момент е свързан с това кога точно Плиска е избрана за столица по времето на Аспарух. В бъдеще се надяваме този въпрос да бъде разрешен и да установим със сигурност кой е наистина на първо място. Ако проблемът не бъде разрешен в следващите 70 години и не се промени столицата, ще знаем, че София ще окупира първото място в класацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март
Next: ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.