Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?
  • Новини

Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
fgbdfngngfmhjmhj.png

Днес представяме специална статия за всички историци. Всички сме запознати със столиците на България, но коя е била най-дълго такава? Дали това е столицата на Първата, Втората или Третата българска държава? Отговорът скоро ще разберем! Кой град е бил най-дълго столица?

1.Плиска – (680-893) – 213 години На първо място в тази класация е столицата на Първата Българска държава – Плиска. Това се случва след като българите, под ръководството на Аспарух, напускат територията на Стара Велика България. Синът на Кубрат напуска старата ни столица Фанагория и се премества към делтата на река Дунав, където се установява в Онгъла.

Там успешно отблъсква нападението на ромеите. От 680/681 година ли е столица Плиска Въпросът за началната година на Плиска става столица е спорен. Много историци твърдят, че това се случва доста по-късно от 680 или 681 година и смятат, че столицата се намира в Онгъла. Въпреки че не може да отречем логиката на тази хипотеза, официалната историография приема 680/681 година за година на формиране на Плиска като столица.

През 893 година столицата е преместена в Преслав по време на големия общонароден събор, организиран същата година. На него Борис I потвърждава християнството като религия в България, поставя Симеон за владетел и сменя столицата. Постепенно Плиска загубва своето водещо място в Българската държава. 2.Велико Търново(1185-1393) – 208 години На второ място в класацията е градът, който е бил столица през цялата Втора Българска държава. Този град получава този си статут след въстанието на Асен и Тодор (Петър) през 1185 година, когато е възстановена българската държавност.

Византия признава този факт по-късно, но за нас тази година е ключова. Приемаме, че крайната година за Велико Търново е 1393 година, когато градът пада под Османска власт. В този период Иван Шишман обявява Никопол за нова столица.

3.София (1879-2024) – 145 години София заема третото място в класацията ни като столица. Избрана е за такава през 1879 година от Учредителното събрание – по предложение на Марин Дринов.

По време на Освободителната война се споменават няколко възможни имена за бъдеща столица на страната: София Пловдив Одрин Търново След Берлинския конгрес, опциите се свеждат до София и Търново.

Въпреки че Учредителното събрание на Княжество България е проведено в Търново, преобладава мнението за избора на София като столица. Причината за предложението на Марин Дринов е, че София е в сърцето на българското землище и е най-подходяща за бъдещото разширение на страната в посока на обединение на всички български земи в една държава.

Предложението среща сериозна подкрепа от мнозинството представители в събранието, сред които са Драган Цанков, Петко Каравелов, Марко Балабанов, Григор Начевич и други. Представяме ви класацията за това кой е бил градът най-дълго столица на България.

Единственият спорен момент е свързан с това кога точно Плиска е избрана за столица по времето на Аспарух. В бъдеще се надяваме този въпрос да бъде разрешен и да установим със сигурност кой е наистина на първо място. Ако проблемът не бъде разрешен в следващите 70 години и не се промени столицата, ще знаем, че София ще окупира първото място в класацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март
Next: ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.