Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдив потъна в скръб: Внезапно почина обичан от всички талант
  • Новини

Пловдив потъна в скръб: Внезапно почина обичан от всички талант

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
pldsskrubbb.jpg

В небесната галерия ще твори вече пловдивският художник Димитър Добрев. Той си отиде от този свят на 74 години, а колеги и галеристи скърбят.

Само преди дни са му честитили Димитровден и Деня на българския художник – 3 ноември.

„Загубихме един талантлив и внимателен към всички човек„, казват творците.

„Чрез него научавахме какво се случва в Пловдив, защото фотографираше всяка изложба – картините, авторът и после ги публикуваше на стената си.

Не изпускай тези оферти:

Прекрасен, много добър човек и приятел„, тъгува шефката на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева.

Според негови близки сърцето го е предало. Влязъл в болница и се шегувал, че отива да му направят малък ремонт.

„Много ще ни липсва“, казва Фурнаджиева. И допълва, че напоследък Добрев колекционирал стари ютии – много красиви и с пластики.

Накрая ги дарил на Етнографския музей.

Димитър Добрев е роден през 1948 г. в Пловдив. Работил е като художник в системата на ДП „Българска фотография“, както и на свободна практика.

Между 1972 и 1993 г. е автор и участник в творчески екипи при създаване на музейни експозиции, фотодокументални изложби и пространствени решения.

През тези години той редовно е участвал в общите национални и окръжни изложби на Групата на смолянските художници.

Между 1976 и 2017 г. се е представял с 12 свои самостоятелни изложби в Смолян, Пловдив, София, Стара Загора, Брюксел.

Негови картини са притежание на частни и обществени колекции в България, Сърбия, Италия, Германия, Канада и др. Носител на приза „Рицар на четката 2016“.

Светъл път към висините, маестро!

Още скръбни вести:

На 45-годишна възраст внезапно почина журналистът от Българското национално радио (БНР) Лъчезар Цветков.

Трагичната вест съобщиха колегите му от радиото вчера вечерта.

Той беше един от знаковите гласове в ефира на „Хоризонт“, с интереси към историята, културата и вечните ценности на България.

Повече от 20 години от живота си той бива свързван с Българското национално радио – като репортер, водещ на предавания и в последните месеци с рубриката „Дела и документи“, която възроди за ефира, за да припомня за великите българи.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря
Next: Внезапен обрат във времето през ноември! Градусите падат рязко, засипва ни първият сняг

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.