Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА
  • Новини

Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdfvfdgdfhgfjghjhg.png

Пловдивчанин реши да покаже касова бележка с цената на пуканките и вода, която я закупил в кино, което се намира в един от моловете в Пловдив. Във фейсбук групата „Забелязано в Пловдив“ е публикувана снимка на покупката, пише Plovdiv24.bg.

В коментарите си пловдивчани са повече от ядосани, защото удоволствието да гледаш един филм излиза повече от солено.

 

Ето защо някои споделят, че прибягват до следния трик:

„Повечето неща си ги вкарвам отвън“.

„Билетът е обаче 10 лв , онзи ден бях на Наполеон“.

„Онзи ден и уикенд са различни ценови дни“.

„После се чудят защо залите са празни и хората гледат от „Замунда“.

„Не защитавам киносалона, но щом не ви задоволяват цените, има и други киносалони в Пловдив, в които цените са по-ниски и прожектират същите филми. Все пак това е в МОЛ“.

„Аз от преди четири години не виждам разлика в цената нито на пуканките, нито на водата. Който му е скъпо, да гледа филма, без да яде. На никой не му светна, че плащат за почистване на залите“.

„В България не разбират, че един бизнес, за да е успешен, трябва да се разчита на голям поток с нормална печалба, а не вадене на души и после, защо фалират… Не може да продаваш минерална вода и пуканки с 600 % надценка и да ти върви бизнеса..“

„Безумно! Никой не трябва да стъпва в киното и ще видите как ще оправят цените.“

„Не е скъпо, парите са малко …“

„Че парите са малко това е факт, но цените са изкуствено завишени. Къде в другите страни в кината водата е 3.50 евро или пуканките са 10 евро? Тук не обръщам парите, а ги гледам като единица за сума.“

„Цените са високи естествено, но кой Ви задължава да се „възползвате“ от тях? Малка мин. вода може да си носите в джоб или дамска чанта. Другото е глезотия..“

„Аман от тарикати. Какво като е мол. Пуканки със себестойност 1 лев ги продават за 9 лева. Ама какво да правят хората ,детето като каже искам пуканки и купуват.“

„Вие за да ядете ли сте отишли или да гледате кино?!“

„А вие защо не си вземете от магазина пуканки и вода и така да отидете на кино? Всяко едно нещо може да си го направиш скъпо и може и да е евтино. Както си го направиш. И също така преди да си поръчаш нещо се пита за цена и ако ти е скъпо, не го взимаш“.

„Ходете на театър. Пак е 50 лв за двама, но си заслужава поне“.

„Това ядене в киното не мога да го разбера. Това не е закусвалня. А да не говорим после каква свинщина става.“

„Някой зорлен ли ви отведе там. Вие сами сте си ги причинили,така че не плачете.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПОЧИНА КРАСИВОТО ЛИЦЕ НА СОЦИАЛИЗМА В КАЗАНЛЪК
Next: Гатьо се завърна, влезе в ново риалити заедно с известна дама

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.