Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-силна от кафе: Тази напитка сваля захарта и чисти черния дроб, пийте я всяка сутрин
  • Новини

По-силна от кафе: Тази напитка сваля захарта и чисти черния дроб, пийте я всяка сутрин

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sitaitsaigkdsgkdfgdf.png

Тази напитка се използва като заместител на кафето във Франция още от 19 век. Приготвя се от печен и натрошен корен от цикория. С течение на времето науката открива толкова много полезни свойства от нея, че много хора съзнателно я предпочитат пред полулярната кофеинова напитка. Цикория вместо кафе Според терапевта Николай Медведев напитка от цикория има биохимичен състав, който може да донесе големи ползи на жизненоважните системи на човешкото тяло.

Цикорията съдържа витамини B6, C, фолиева киселина, манган, фосфор, калий, както и голямо количество пребиотик инулин, който нормализира чревната микрофлора и в резултат на това насърчава загубата на тегло. Николай Медведев споделя от какви заболявания може да ви предпази редовната консумация на напитка от цикория поради нейните уникални лечебни свойства.

Тя намалява риска от рак на дебелото черво. С участието на пребиотика инулин в процеса на ферментация в червата се образува вещество като бутират. То предпазва клетките на храносмилателния тракт от различни увреждащи фактори и следователно предотвратява развитието на туморни процеси.

Нейната консумация намалява нивата на кръвната захар. Това отново е заслуга на инулина. Проучванията показват, че той ускорява метаболизма на глюкозата, намалява нейната концентрация в кръвта и подобрява процеса на нейното усвояване от клетките на периферните тъкани.

Органичната киселина и инулинът, които се съдържат в корена на цикорията, когато се консумират редовно, се превръщат в добра защита за чернодробните клетки. Предпазват ги от окисляване, което подобрява функционирането на органа.

Известно е, че цикорията е ефективна за предотвратяване на цироза. Този продукт често се използва като част от диетичното хранене. Използва се като заместител на популярната кофеинова напитка най-вече при пациенти с хипертония. Използва се за намаляване на симптомите на диабет. Пиенето на тази напитка има добър ефект върху нервната система. Дава бодрост и сила, подобрява настроението.

В същото време има не стимулиращ, а успокояващ ефект. Витамините B1, B2 и тритерпените спомагат за превръщането на храната в енергия, разграждат мазнините и ускоряват метаболитните процеси, насърчавайки загубата на тегло.

Фенолните смоли, съдържащи се в този продукт, предотвратяват развитието на рак. Те помагат за отстраняването на продуктите на окисление – свободните радикали – от клетките, като по този начин забавят стареенето.

Напитката има положителен ефект върху външния вид. Съдържащите се в нея минерали и витамини помагат за подмладяване на кожата, придават тонус, активират синтеза на колаген.

Важно: Статията е единствено с информативна цел! Предоставената в нея информация не замества балансираното хранене и консултациятя със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате! Кои френски думи в българския език се използват всеки ден?
Next: Пресолихте ли зелето?! С този трик проблемът е решен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.