Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…
  • Новини

Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
dsagkdsglkdlkgkdfhgf.png

Големият шампион от тазгодишния сезон на „Игри на волята“ Иван Рълев призна какво му се е случило непосредствено след финала, както и какво се случва между него и Дени, когато напрежението от играта и светлините на прожекторите вече ги няма.

 

„Дени го беше организирала страхотно – всички се събрахме да гледаме заедно финала. Споделих тази вечер с най-близките си хора от предаването, с които три месеца бяхме заедно. И всички ми се радваха, защото се видя, че аз доста доминирах в битките, и те го уважиха“, сподели Рълев в „На кафе“ пред Гала.

Обикновено участниците в шоуто са кандидатствали много пъти, докато им се усмихне късмета да прекрачат прага на Арената, при Рълев обаче, това се случва от раз.

„Получи ми се от първия път, силно вярвах, че ще стане и стана. Бях гледал даже само четвърти сезон, после си пуснах и трети сезон, за да натрупам представа, да бъда по-подготвен“, сподели още той.

 

Нямах възможността да играя с брат ми, както много ни се искаше и на двамата, но явно така е трябвало да стане. Когато се върнах вкъщи обаче, той вече знаеше, че съм победил, и много ме разчувства с реакцията си, защото той иначе е много кораво момче. Родителите ми, които по това време бяха на морето, също бяха много щастливи. Веднага се видяхме и с тях, вълнението беше голямо.

Баща ми ми каза: „Бях сигурен, че ще победиш!“

На въпрос защо в началото на надпреварата той сякаш е бил трудно забележим, Рълев отговори така: „Първите две седмици бяха по-критични за мен, после играта ми се отпуши. Не мога да си обясня защо така се получи, но пък се радвам, защото точно това ме амбицира страшно много и после не дадох задна до последно“.

Дали Рълев е имал слабо място в играта и кое е било то? „В интерес на истината не знам… нямам.. не мога да си спомня да съм издънил някой пост или да съм забавил. Даже обратното – винаги съм наваксвал“, категоричен е Рълев, който добави още, че според него най-голямата изненада на сезона е Мартин.

„В началото не гледах много сериозно на него, знаех, че е ресторантьор, но го забелязах тогава, когато ме победи в една от битките. Тогава определено заслужи уважението ми. Мартин се държеше супер мъжки във всеки един момент, казваше си това, което мисли и съвсем заслужено стигна до финал“.

 

Онова, което най-много е повлияло на Рълев, както вероятно и на всеки друг участник в „Игри на волята“, това е липсата на добра храна и хигиена.

„Гладът със сигурност е нещото, което е най-кофти там. Но аз знаех къде влизам, че ще има глад, мизерия, липса на хигиена. Но и знаех, също така, че това е период, който трябва да издържиш, това е.

От началото имах стратегия да играя с жените, защото си мислех, че с тях мога да направя много интересна игра. Получи се добра комбинация с Виолета и то до края на играта, както се видя.

Колкото до най-големия конкурент в играта на Рълев – Момчил, става ясно и от думите на победителя – и двамата не умеят да губят.

„С Момчил не умеем да губим. Много се радвам, че играх играта именно срещу него, защото той ме караше аз да бъда по-добър. Съревнованието помежду ни беше много сладко, беше нещо наше. Много ми беше мило. Караше ме да се развивам. Успях и във финала да надделея.

Нямаше как Гала да не попита Иван Рълев за това в какви отношения е с Денислава, с която в един момент се видя, че се случва нещо повече от обикновено съревнование в играта. Двамата имаха кратка авантюра, а дали тя продължава и в реалния живот, разбираме от самия Рълев.

„Дени е страхотен човек, но просто осъзнахме, че не сме един за друг. Но си запазихме чисто приятелските отношения, големи хора сме.

 

В момента съм сам, нямам нужда от партньор до себе си, просто съм изключително фокусиран в работата си. Един ден искам да имам здраво семейство, но засега съм фокусиран в бизнеса и работата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров смаза журито в Мастър шеф и се изказа със силни думи за Осман
Next: Стана ясно от какво си е отишъл съпругът на Деси Стоянова и къде е бил

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.