Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Повече насекоми няма да влизат в къщата: Споделям начина на баба ми за справяне с тях
  • Новини

Повече насекоми няма да влизат в къщата: Споделям начина на баба ми за справяне с тях

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
muuhhhkasiadkakds.png

Често най-малките същества могат да причинят големи проблеми. Сега говорим за насекоми. Със своето бръмчене и кацане могат да развалят всяка вечер и да ги лишат от сън за дълго време. В допълнение към досадните звуци, тези малки „паразити“ могат да хапят доста болезнено.

 

В зависимост от чувствителността на кожата, такова „здравей“ от кръвопийци може да причини подуване и други алергични реакции. В същото време не трябва да забравяме огромното разнообразие от болести, които на пръв поглед се разпространяват от напълно безобидни комари.

От векове човечеството се бори с насекомите. Година след година се опитвате да намерите универсално лекарство, което ще ви помогне да се отървете от тази мания.

 

В допълнение към баналните лепкави ленти, които карат слабите сърца и чувствителните хора да потръпват с външния си вид, има много фумигатори с плочи, ароматни спирали и други миризливи продукти. Малко вероятно е да успеем да ги наречем абсолютно безобидни.

Лично аз предпочитам естествените средства. Само те ще помогнат да се отървете от досадните комари и мухи и няма да навредят на околната среда.

Баба ми на село имаше здравец на всички первази. Освен красивия външен вид, той излъчваше и приятен аромат. Много го харесах, но насекомите явно не бяха по вкуса им. Те заобиколиха, или по-скоро прелетяха около къщата на бабата.

 

И такова народно лекарство украсяваше всеки дом. Наскоро открих етеричното масло от това растение в една аптека и веднага реших да го пробвам.

 

Разпознаваемият аромат веднага ми напомни за детството и помогна за ефективното разпръскване на неочаквани гости. Твърди се, че ментата има същото свойство. Събирам го на букети и го суша цяло лято.

 

Но можете да закупите и концентрирано масло в аптеката. И тогава просто трябва да добавите вода.

Предпочитам да правя водни разтвори и да ги наливам в бутилка със спрей.

 

Моят побира около 2 чаши вода. Към тази норма добавям 15 капки масло от здравец и 5 капки мента (помага за подобряване на характерния аромат).

 

Просто пръскам този продукт в цялата къща, като обръщам специално внимание на пространството близо до прозореца, откъдето вражеските инфилтратори влизат в апартамента ми.

 

Тъканите са много абсорбиращи и задържат миризми дълго време. Обработените по този начин завеси и тюл ще се превърнат в надеждна бариера за насекомите.

Между другото, в жегата този метод помага за насищане на въздуха с необходимата влага. И, разбира се, ще изпълне къщата с приятни аромати от детството.

Continue Reading

Previous: Пръскам веднъж и плевел вече не никне: Мощно домашно решение за тревата с продукти от кухнята
Next: Младеж бива отхвърлен от дъщеря на богаташ: 10 години по-късно той я среща отново

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.