Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет
  • Новини

Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
balmoralrlasl.jpg

Британското кралско семейство се събра днес в замъка Балморал в Абърдийншир, Шотландия, където лекарите обявиха, че кралица Елизабет II е починала. 

Опечалените стояха пред портите на частното кралско имение, за да отдадат почит на най-дълго управлявалия британски монарх и да станат свидетели на този исторически момент, един от многото в легендарното минало на този шотландски ваканционен дом.

Замъкът Балморал, смятан за шотландски баронски и в готически възрожденски стил , е една от резиденциите на британското кралско семейство от 1852 г. Първоначално съблазнявайки кралица Виктория, която го наричаше „този скъп рай“, принц Албърт го купи за нея за £32 000.

На архитектите Джон и Уилям Смит е възложено да доведат плановете до кралския стандарт, като построят нов замък и в крайна сметка разрушат оригиналната структура. Кралица Виктория по-късно има серия от вили, построени върху неговите 50 000 акра, някои от които наскоро бяха предоставени на обществеността. Оттогава замъкът работи като лятно убежище по време на цялото седемдесетилетно управление на кралица Елизабет.

Не изпускай тези оферти:

Като дете младата Елизабет и сестра й Маргарет очакваха с нетърпение ежегодното пътуване до Балморал през цялата година. 

„Това беше главната забележителност в техния календар. Нещата бяха подходящи да датират от „преди да отидем в Шотландия“ или „когато се върнахме от Шотландия“, пише Марион Крауфорд в „Малките принцеси“. Елизабет щеше да продължи годишното поклонение със собствените си деца, наслаждавайки се на утеха и спокойствие сред разпростиращите се зелени площи на уединените шотландски планини.

Голяма част от интериора на замъка Балморал включваше планински детайли като тартани и чинтове, с тапети с флорални мотиви срещу дървена дограма в цвят бор. Редекорацията оттогава замени щампите във викториански стил с по-съвременни стилове – въпреки че флоралните мотиви се оказаха вечни.

Вътре в замъка Балморал човек ще открие царствена всекидневна, която се е доказала като уютно място за срещи с премиери и други обществени личности. Независимо дали кралица Елизабет е позирала за снимки с принц Филип (както на снимката от 1976 г. по-долу) или е била домакин на аудиенция с министър-председател (както направи тази седмица с новоизбрания премиер Лиз Тръс ), тази уютна традиционна стая предлагаше пукаща камина сред исторически декоративни елементи. Всъщност голяма част от декора на стаята остава непроменен отпреди десетилетия, включително дивана, тапициран в синьо-зелено.

Отвъд хола има просторен кабинет, където кралицата прекарва много сутрини, занимавайки се с кутии за изпращане, съдържащи държавни документи, изпратени от Лондон. Ранните снимки разкриват ясно шотландски мотиви като кариран килим. Бели тъкани на цветя, изпъстрени с цветя (подобни на тези точно отвъд стените на замъка) могат да се видят в завесите от пода до тавана и тапицираните столове с кутии. В стаята присъстват книги с кожени подвързии и величествени часовници. Снимките днес показват внедряването на по-модерни подобрения като телевизори с плосък екран.

Сребърен юбилей на кралската кралица Елизабет II

Но, разбира се, това едва ли беше само работа и не игра за кралското семейство. Влезте в голямата бална зала, където бъдещата кралица Елизабет щеше да присъства на годишния Ghillies’ Ball, кралско лятно парти, известно на галски като „ghillies“, което датира от времето, когато кралица Виктория и принц Албърт организираха лятно парти за своя персонал.

Ранните илюстрации показват, че по време на управлението на кралица Виктория, монтирани глави на елени са се редили по стените, обърнати към огромни полилеи и изрязана оркестрова яма. Днес декорациите включват карирани стенни облицовки, богато издълбани дървени шкафове и позлатени рисувани портрети.

Балната зала в Балморал
Архивни Снимки // Getty Images

След като прекара голяма част от пандемията от COVID-19 там с покойния си съпруг, принц Филип, кралицата продължи да прекарва летата си в Балморал (след вълнуващо годишно събитие за посрещане доскоро ). Място, изпълнено с приятни спомени, е съвсем подходящо това историческо убежище да служи като последното й място за комфорт на този свят.

Continue Reading

Previous: Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
Next: Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.