Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Под земята ни лежат съкровища: Златният град на траките е изкопан случайно от лозар
  • Новини

Под земята ни лежат съкровища: Златният град на траките е изкопан случайно от лозар

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
sasrsrslozeeee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В далечната 1993 г. двама учени – проф. Мечислав Домарадски и доц. Костадин Кисьов, се натъкнали на странен сандък в музея на Карлово.

Привлекли им вниманието много красиво изрисувани гръцки керемиди. Когато попитали уредника на музея откъде са, той им отговорил, че ги донесъл човек от село Левски. Намерил ги, докато прекопавал лозето си.

Това е поредната невероятна история за откриването на едно от най-големите чудеса на България – първата столица на траките, както и ново доказателство, че под земята ни лежат съкровища, гробници, антични градове, покрити с праха на историята отпреди хилядолетия.

Проучвайки посоченото място, двамата учени попаднали на крепостен зид с дължина около 50 метра, запазен на височина около метър и седемдесет сантиметра, с необичайно голяма дебелина от 2 метра. След десетилетие на спорадични разкопки на мястото, през 2008 година търсенето на артефактите окончателно се замразява по финансови причини, посочва вестник Стандарт.

Едва през 2019 година археолозите правят нови геофизични заснемания, а същинските разкопки се подновяват тази година. Древното селище е на 8 км от селото и се простира на площ 25 декара. Доцент Кисьов е убеден, че откритието до карловското село може да се окаже на световно ниво, защото намерената резиденция е на първия цар на одрисите, а зидовете и сградите са по-стари с 300 г. от Севтополис и датират от края на 6 век преди Христа.

На практика това е най-ранният град – първата столица на одриското царство, в която сградите са покривани с уникални керемиди, украсени като древногръцки съдове, а откритите остатъчни керамични тръби говорят за наличие на водопровод. Крепостните стени са били с дебелина два метра и височина около четири метра, на места те са добре запазени.

Две от сградите са били покрити с керемиди, намазани с блестящо лаково покритие и блестели като златни, заради което обектът стана популярен като Златния град на древните траки.Вътре в цитаделата са установени основи на четири сгради. Едната най-вероятно е била храм, другата жилище на тракийския владетел. Това е и най-стария тракийски храм по нашите земи от VI-V в. пр.Хр. Разкрит е неизвестен досега каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата постройка.

Храмът е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери – 60 x 40 см. Тази строителна практика е използвана изключително рядко и се среща главно при сградите свързани с царската институция в древна Тракия.“Интересното е, че освен този храм от 6-и век, който е покрит със специално изработени керемиди, част от които са внос от Коринт, открихме и доста амфори. Те са произвеждани на островите Самос, Тасос и Лесбос.

С тях са внасяни зехтин и вино. Имаме открити стъклени накити, които са произвеждани в Египет. Тоест, този средищен център до село Васил Левски е бил основен за цяла Тракия през 5-6-и век преди Христа и тракийският владетел оттук е търгувал с всички гръцки колонии и с всички производствени центрове, които са били в древността най-важни“, каза още директорът на АМ Пловдив доцент Кисьов.

Стените на цитаделата са с 2-метрова каменна зидария, което е необичайно за онези векове и най-вероятно е било направено, защото там е живял одриски владетел.Археолозите обаче тепърва ще търсят къде е некрополът на одриското царско семейство.“По принцип от този период некрополът може да не е могилен, а да е плосък. Тоест, над гробовете няма издигани могили и ние ще положим усилия да намерим този некропол“, каза още доц. Кисьов, като добави, че и този археологически обект не е бил пощаден от иманяри.

Те били изкопали оттам изключително рядка колона, която тепърва ще бъде проучена.“За сега са проучени едва 3 декара от цялата територия, което ни дава възможност да мислим, че ни очакват големи находки. Все пак откритите луксозни предмети от Египет и Гърция ни дават предпоставка да очакваме това. Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г пр. Хр, осъществява официални контакти с Атина. А намерените материали от Египет и Гърция са по-ранни от тази години и затова можем да свържем града с Терес I“, обяснява доц. Кисьов.

Мазали керемидите с котешко злато

Най-интересното е в този древен тракийски град, е че горната част на керемидите е била измазана със златисто покритие, т.нар. котешко злато, естествен продукт, но те са го познавали и са го използвали като декорация, твърди доцент Кисьов. Също така има внос на чернофигурна и червенофигурна керемида, която се открива рядко и главно в гробниците на владетелите.

Археологическа работа фокусираме върху разкриване на храмовата постройка, заяви доцентът.

Амбицията ни е да открием плана на храма и да видим какво има под стените. В моите най-смели мечти е да открием и надпис, свързан с тази храмова постройка, както и други архитектурни елементи, които ще ни позволят в следващите няколко години да направим графична възстановка и едва тогава да се пристъпи към реставрация и консервация, сподели археологът. Скоро обектът ще получи статут на паметник на културата от национално значение и това ще даде възможност общината в бъдеще да направи прави проект за неговата социализация.

Млади археолози търсят двореца

Министерството на културата ще подкрепя проучването на археологическият обект край село Васил Левски и сега, и в бъдеще. Това заяви министърът на културата проф. Велислав Минеков, който дойде заедно със своя заместник доц. д-р Пламен Славов да се запознае с работата на екипа на място.Този обект е изключително археологическо открие, то има огромно значение, подчерта министърът.

Той добави, че с директора на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов, който е и ръководител на обекта, се познават отдавна, следи неговата работа и е във възторг от нея.Заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов заяви, че ще бъдат продължени разговорите с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ студенти по археология и история да провеждат на този обект своите традиционни летни практики.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени разкриха дълго пазена тайна: Къде се крие най-голямото златно съкровище
Next: Фермер стана богат, след като намери голяма скала в нивата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.