Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подробности за ужаса с д-р Мирослав Ненков: Въргалял се безпомощно по земята, а после…
  • Новини

Подробности за ужаса с д-р Мирослав Ненков: Въргалял се безпомощно по земята, а после…

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
agodsfkghkdfhkdfhgfhf.png

Видях капак от кофа за боклук на земята. Направих опит да го отместя с крак,
за да не се спъне някой. Изведнъж се усетих размазан на земята. Много силно изживяване за мен, сериозно.

 

Така поде разказа си за инцидента, който е преживял на бул. „Васил Левски“ и ул. „6-и септември“ в София заради зейнала дупка, анестезиологът
и бивш здравен министър д-р Мирослав Ненков.

„Единият ми крак попадна на дълбоко в дупката, въобще не стигнах до опора. Дупката е над метър дълбока. Образувала
се е на тротоара, някой се е опитал да я обезопаси с капак от кофа, но не особено
успешно“, каза Ненков.

 

„Един крак на възрастен човек би се счупил, съдейки по моята травма. Чудо е,
че моят не е счупен“, признава докторът.

„Нямам идея колко е дълбока дупката, може би е текло нещо. Бог знае какво има
отдолу. Всяка инфраструктура си иска поддръжка. Проблемът не е, че има дупка,
а че не е обезопасена, за да не падне някой вътре“, категоричен е той.

 

 

Ненков признава, че веднага се е обадил на 112.

 

„Два часа по-късно нищо не се беше случило с дупката и отново се обадих. Те казаха,
че са предали сигнала и повече няма какво да направят. Обадих се в общината и
казаха, че ще предадат сигнала. След два часа пак нищо не се беше случило и отново
се обадих в общината, а от там жената ми отговори: „Ама, господине, подала съм
сигнала, няма какво да направя повече“, разказа докторът

 

„Междувременно получих три имейла на личната си поща, в които ме уведомяват,
че сигнал еди кой си е приет, или се обработва. Само дето това нямаше да стопли
незрящият човек или бабата, която ще падне в тая дупка. На общината й отне 48
часа да обезопаси дупката. Не знам защо, това не е работа за повече от 30 минути“,
каза анестезиологът.

 

„В понеделник сутрин, отивайки към „Дарик“, минах от тук, за да видя какво е
станало и попаднах на служител на хотел, който се намира в близост. Той призна,
че и те преди две седмици са подали сигнал“, каза Ненков.

 

„Зачудих се и аз как да си извадя крака, но се изтъркалях по земята, бях като
дете, за да си изтегля крака. Аз и не съм лесен за помощ, предвид моето телесно
състояние. Слава богу не съм тежко пострадал. Нямам намерение да заведа дело за
неимуществена вреда срещу общината. Причината е, че аз ще го спечеля, но парите
няма да бъдат взети от виновника за липсата на обезопасяване на мястото“, смята
той.

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат най-гледаното шоу в България! Ще участват eргенът Виктор, Гери-Никол, Луна и куп знаменитости
Next: Ето каква история се крие зад култовата фраза Във Враца гарга не каца

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.