Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подробности за ужаса с д-р Мирослав Ненков: Въргалял се безпомощно по земята, а после…
  • Новини

Подробности за ужаса с д-р Мирослав Ненков: Въргалял се безпомощно по земята, а после…

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
agodsfkghkdfhkdfhgfhf.png

Видях капак от кофа за боклук на земята. Направих опит да го отместя с крак,
за да не се спъне някой. Изведнъж се усетих размазан на земята. Много силно изживяване за мен, сериозно.

 

Така поде разказа си за инцидента, който е преживял на бул. „Васил Левски“ и ул. „6-и септември“ в София заради зейнала дупка, анестезиологът
и бивш здравен министър д-р Мирослав Ненков.

„Единият ми крак попадна на дълбоко в дупката, въобще не стигнах до опора. Дупката е над метър дълбока. Образувала
се е на тротоара, някой се е опитал да я обезопаси с капак от кофа, но не особено
успешно“, каза Ненков.

 

„Един крак на възрастен човек би се счупил, съдейки по моята травма. Чудо е,
че моят не е счупен“, признава докторът.

„Нямам идея колко е дълбока дупката, може би е текло нещо. Бог знае какво има
отдолу. Всяка инфраструктура си иска поддръжка. Проблемът не е, че има дупка,
а че не е обезопасена, за да не падне някой вътре“, категоричен е той.

 

 

Ненков признава, че веднага се е обадил на 112.

 

„Два часа по-късно нищо не се беше случило с дупката и отново се обадих. Те казаха,
че са предали сигнала и повече няма какво да направят. Обадих се в общината и
казаха, че ще предадат сигнала. След два часа пак нищо не се беше случило и отново
се обадих в общината, а от там жената ми отговори: „Ама, господине, подала съм
сигнала, няма какво да направя повече“, разказа докторът

 

„Междувременно получих три имейла на личната си поща, в които ме уведомяват,
че сигнал еди кой си е приет, или се обработва. Само дето това нямаше да стопли
незрящият човек или бабата, която ще падне в тая дупка. На общината й отне 48
часа да обезопаси дупката. Не знам защо, това не е работа за повече от 30 минути“,
каза анестезиологът.

 

„В понеделник сутрин, отивайки към „Дарик“, минах от тук, за да видя какво е
станало и попаднах на служител на хотел, който се намира в близост. Той призна,
че и те преди две седмици са подали сигнал“, каза Ненков.

 

„Зачудих се и аз как да си извадя крака, но се изтъркалях по земята, бях като
дете, за да си изтегля крака. Аз и не съм лесен за помощ, предвид моето телесно
състояние. Слава богу не съм тежко пострадал. Нямам намерение да заведа дело за
неимуществена вреда срещу общината. Причината е, че аз ще го спечеля, но парите
няма да бъдат взети от виновника за липсата на обезопасяване на мястото“, смята
той.

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат най-гледаното шоу в България! Ще участват eргенът Виктор, Гери-Никол, Луна и куп знаменитости
Next: Ето каква история се крие зад култовата фраза Във Враца гарга не каца

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.