Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър
  • Новини

Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
gqwrasrasbbsss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър

Новината за Светлан Шевров – Гроши разтърси България.

Макар БТВ и Нова да не бяха го показвали в ефира си скоро, той все още беше известен в цялата страна.

Първи съобщи неговият приятел Найден Найденов от Биг Брадър.

„Лек път нагоре! Пак ще повилнеем някога. Съжалявам…“, написа Найден.

По темата се изказа и Здравко Василев от Поморие.

Ето какво пише хотелиерът за Гроши:

„Днес денят ми започна с новина, която буквално ме покруси.

Дълго обмислях, дали да напиша нещо в памет на това момче, с което съдбата ни събра за кратко в най-известната къща в България.

 

Голямата болка на Гроши според мен остана огромното неразбиране от това какъв е и вероятно за това беше изградил един фалшив образ за себе си.

Той остана неразбран и от нас в Къщата и избра да играе ролята на загубеняка от малкият провинциален град, но всъщност бе едно добро момче с огромни мечти, които понякога шепнешком и страх споделяше с нас.

Не искам да знам причината за изборът му за такъв край, но се надявам там, където е душата му да намери покой!“

Всички коментари сочат, че Гроши е бил човек с голямо сърце и много добър до наивност.

Той е запален по тренировките.

Във Фейсбук сякаш на шега преди дни е написал ироничен пост с текст:

„Малко остана“

 

Едва ли някой е подозирал какво има предвид.

Още повече, че за фон е сложил смеещи се човечета.

Така преди дни България разбра горчивата истина за пророческите му думи..

Гроши е пускал и постове за случая с Дебора Михайлова и Георги Георгиев от Стара Загара.

 

Драмата с макетния нож и 400-те шева явно е възмутила Гроши.

Той е призовал за незабавни действия, за да се спрат такива случаи.

 

Гроши беше популярен в цяла България.

На много от снимките той е с известни хора от страната.

На една от тях е с певицата Луна:

С кака Луна, бате Гроши и Кирето! Хладилника 8.11. 2018г., пише той.

Ето как коментират хората:

„Как никой не му повярва, че ще го направи? Как никой не успя да го дръпне? Тъжно, много тъжно….“

Жалко за близките и приятелите, които са прочели този вик и не са го разбрали…. И за тази дама, която под този пост беше написала грозен коментар, а после го изтри ….“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашко ли – да му се радва Чоева! Бившата му жена показа новия баща на дъщеря си
Next: През 1958 г. лекари оперират бременна жена с остър апендицит. Съветват я да махне плода, но тя отказва и ражда него

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.