Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Мерцедес уби 28-годишният Васко от Русе
  • Новини

Поклон: Мерцедес уби 28-годишният Васко от Русе

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
gdfgksfhkfghofg.png

Нелепа смърт застигна българин в голям италиански град.

Българин бе премазан от “авто-пират” до пешеходна пътека на известния булевард “Йенер” в Милано в 4:00 часа в неделя призори, пише вестник „Труд“.

Сънародникът ни е на 28 години, казва се Васил Факети, роден е в Русе и носи фамилното име на осиновилото го преди време италианско семейство.

Убилият го на място водач на спортен черен Мерцедес – мароканецът Мохамед Ел Шаркауи, духва яко дим от местопрестъплението без да се опита да окаже първа помощ.

Някъде по обяд “пиратът” се оплаква в полицията, че колата му е открадната, а към 20:30 часа в неделя се предава на силите за сигурност.

Според медиите в Милано органите на реда работят и по следа, според която арабинът не е истинският убиец, който най-вероятно го бил ангажирал да лъжесвидетелства срещу голяма сума пари.

Васил бил връхлетян от карания с бясна скорост автомобил малко след като напуска прочутата дискотека “Алкатраз”, където бил прекарал съботната вечер с приятели. Според записите на видеокамерите в района той най-вероятно се бил отправил към стоянката за таксита на площад “Мачакини”, от където започва големия булевард “Йенер”.

Младият мъж живеел с родителите си в сателитния на Милано квартал “Сетимо Миланезе” и в ранната сутрин със сигурност бил тръгнал за дома си.
Допреди месец той работел като барман в открития миналата година и станал бързо световно известен ресторант “София Лорен” в центъра на столицата на областта Ломбардия.

Според колегите му Васил бил напуснал, тъй като смятал да продължи да следва биотехнология в университета на град Новара и да се яви на конкурс за чиновническа длъжност в общината на Милано.

Бил известен като весел и дружелюбен младеж, който никога не отказвал поисканата му от близки, познати и приятели помощ, пише dunavmost.com.

В дописките си за тъжния случай медиите в Милано, сред които бе и флагманът на италианския печат “Кориере дела сера”, подчертаха, че убийството на Васил е поредната брънка от черната серия от претрепани по улиците на града от невнимателни шофьори само от началото на лятото 19 души, осмина от които са пешеходци, а останалите – велосипедисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина от правителството, която засяга всички шофьори
Next: Ето кой е застреляният грабител в София

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.