Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир!
  • Новини

Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
sdfvdsfvfdshfgjg.png

Ужасна новина долетя за футболния талант Виктор Попов от школата на Ботев 57 (София). 16-годишното момче загуби битката с рака и си отиде твърде рано от този свят.

 

Вики няколко месеца беше на лечение в Турция, бори се много, а лекарите направиха всичко по силите си, но въпреки това той отлетя в небето…

 

През лятото на 2023 г. младият футболист бе диагностициран с Остеосарком (злокачествен тумор на костите).

 

Имаше множество разсейки по крачето и белите дробове. Вики се нуждаеше от средства за операция и лечение в чужбина

 

. Сред подалите му ръка бяха редица футболисти, сред които легендата Христо Стоичков. Грандовете ЦСКА и Левски също се обединиха в каузата и помогнаха за набирането на средства.

 

Вики беше отдаден на любимата си игра и следваше мечтата си – един ден да играе футбол на най-високо ниво, но за жалост Бог реши да го прибере твърде рано на небето.

 

Почивай в мир, Вики!

 

 

Актьорът Мариан Бачев оповести и как точно е намерил смъртта си големият Славчо Пеев. Припомняме, че новината покруси не само гилдията на актьорите, но и цяла България, тъй като Славчо беше любимец на поколения зрители.

„Тази нощ в съня си си е отишъл един прекрасен човек и актьор, с когото имах честта и привилегията да споделяме един спектакъл („Да, господин премиер“) заедно на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Чувахме се за всички празници, не изпускаше нито един мой рожден ден; бе първият, който ми звънна в 00.05 ч. на 1 януари, за да ме поздрави за Нова година…

По време на Ковид редовно му носех топла храна и си говорехме от разстояние – знаех колко важно е да не го заразим! Тази снимка е отпреди няколко месеца, когато заедно пихме кафе… и се чухме преди дни да пием пак…

Следващият спектакъл на „Да, господин премиер“ на Открита сцена „Сълза и Смях“ ще е посветен на него!

Ще ми липсваш, доайене на Сатирата!

ЛЕК ПЪТ КЪМ НЕБЕСНИЯ ТЕАТЪР, СЛАВЧО ПЕЕВ“, написа Мариан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна с тарифите за тока, много българи ще плачат
Next: Любима на българите нискотарифна авиокомпания реже полетите през лятото

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.