Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!
  • Новини

ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
vsdfvsfdbfgbdgfngfmhjmj.png

Луис Госет- Джуниър, първият цветнокож, спечелил „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за ролята си в „Офицер и джентълмен“, почина на 87 години.Семейството на актьора публикува изявление, в което потвърждава, че той е починал в петък сутринта.„С нашето искрено съжаление потвърждаваме, че нашият любим баща почина тази сутрин“, се казва в изявлението.„Бихме искали да благодарим на всички за техните съболезнования в този момент. Моля, уважавайте личния живот на семейството в този труден момент.“

Племенникът на Госет каза пред Асошиейтед прес, че по това време актьорът е бил в Санта Моника, Калифорния.

 

Причината за смъртта не е разкрита.

Госет стана третият цветнокож номиниран за „Оскар“ в категорията за поддържаща мъжка роля през 1983 г.

Той печели за изпълнението си на плашещия инструктор по учение на морската пехота в „Офицер и джентълмен“ с Ричард Гиър и Дебра Уингър през 1982 г. За същата роля печели и „Златен глобус“.

Роден на 27 май 1936 г. в Бруклин, Ню Йорк, Госет по-късно добавя Джуниър към името си, за да почете баща си.

Първо започва да играе в училищни продукции и на 16-годишна възраст прави своя дебют на Бродуей в пиесата „Take A Giant Step“.

Госет пробива на малкия екран като Фидлър в телевизионния минисериал „Roots“ от 1977 г., който описва жестокостите на робството.

По-късно той печели награда „Еми“ за ролята.

През 2010 г. Госет обяви, че има рак на простатата, който според него е хванат в ранните етапи, а през 2020 г. влезе в болница след заразяване с COVID-19.

 

Още една скръбна вест от днес:

 

Легендарният преподавател по рисуване Ахмед Чаушев е починал в Пловдив, съобщиха негови близки. Учителят на много поколения е напуснал нашия свят, след като го е покосила коварна болест.

„Сбогом, Учителю! Ти научи нас, поколения твои ученици, да държим молива, дари ни със съкровищата на изкуството, без да искаш нищо в отплата. Показа ни как да гледаме света с очите на големите художници.

Приюти ни в ателието си, като споделяше с нас дори храната си, но най-вече безкрайните си знания, неотделими от неподражаемото ти чувство за хумор и неизчерпаемата ти енергия.

Вероятно вече си при любимия ни Вальо, когото изпратихме съвсем скоро, смеете се заедно и възкресявате отдавна отминалите хладни сребърни утрини в ателието на ул. “Иван Вазов“, както и златните заспали следобеди на Стария град.

Дълбок поклон и пред двама ви! Ще ми липсвате много винаги, но имам безброй прекрасни спомени, които да ме топлят“, написа художникът Иво Загорчинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави предупреди Петков: Внимавай, осъдих те за 50 000 лв. и пак ще го направя
Next: Ето колко години стаж трябва да работите на едно и също място, за да имате право на шест заплати при пенсиониране

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.