Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Почина издателят – легенда Тошо Тошев
  • Новини

Поклон: Почина издателят – легенда Тошо Тошев

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
toshostoshkskdas.png

Булфото

Днес на 80-годишна възраст почина един от доайените на съвременната българска журналистика – Тошо Тошев.

Шест десетилетия от живота си той посвети на българската преса, като името му се свързва най-вече с в. „Труд“, предаде Лупа.

С името на Тошев са свързани безброй издания и медии: вестниците „Средношколско знаме“, „Вечерни новини“, „Народна младеж“ и „Преса“, БНТ.

Автор е на много книги с интригуващи заглавия: „Истина за лично ползване“, „Времето за умиране стига“, „Китай в годината на Дракона“, „Страх“, „Лъжата – Жан, Иван и другите“, „Лъжата – Жан, Иван и Величеството“, „Политическа орда“, „Власт“, „Политическа орда, „Сенки след виелицата и др.

Тошко Тошев на 7 декември 1942 г. Учи в техникум, първите му опити в професията са още от ученик във в. „Средношколско знаме“. З

авършва Българска филология в СУ. През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, след това в програмна редакция на Българската телевизия.

В средата на 80-те става зам.-главен редактор на в. „Труд“, а десет години по-късно – негов главен редактор.

Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг, която напуска през август 2011 г. заради несъгласие с наложения стил на управление.

По-късно обявява, че ще издава нов вестик – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г. и спира на 31 юли 2015 г.

Бил е председател на Съюза на издателите в България – от създаването му през 2000 до 2011 г. През декември 2002 е награден с орден „Стара планина“ I степен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Мира Добрева разказа как е майка ѝ и какво се е случило с нея, за да се стигне до спешна операция
Next: Дъщерята на Мира Добрева с извънредна вест за майка си

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.