Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон. Почина Нина Минкова
  • Новини

Поклон. Почина Нина Минкова

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
ninnaminkkkvaos.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 87 години след тежко боледуване в болница в Нова Зеландия почина режисьорката Нина Минкова, предаде БНТ.

„Тя беше изключителен човек и наш близък приятел! Благодарни сме за нейната помощ и съпричастност към дейността на фолклорен ансамбъл „Български рози“ и на българското дружество в Окланд, Нова Зеландия“, пишат от българската общност в Окланд.

Режисьорката Нина Минкова е родена на 22 ноември 1935 г. във Велико Търново.

Завършва висшето си образование във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски, специалност „Театрална режисура“ през 1957 г. и специализира телевизионна режисура в Московската телевизия.

От 1957 г. до 1960 г. е режисьор в Драматичен театър „Владимир Трендафилов“ – Видин, след което постъпва на работа в Българската национална телевизия.

Като телевизионен режисьор Нина Минкова работи в различни жанрове: поетични рецитали, публицистични и музикални предавания, творчески портрети, екранизация на белетристични творби, телевизионни театрални постановки и филми и т.н.

Режисьор е на спектакли на телевизионния театър и телевизионните игрални и документални филми – „Диалози“ /1970/, „…и компания“ /1971/, „Кардашев на лов“ /1971/, „Малакова“ /1974/“Тойфеловата кула“ /1974/, последната главна филмова роля на Апостол Карамитев, „Живите песни“ /1976/, „Руският консул“ /2 серии/, „Доктор Петър Берон“ /1984/, „Звън на кристали“ /1984/, „Стая за трима“ /1986/, „Мил семеен Скандал“ /1987/, „Малка селска история“ /1987/ и др.

Нина Минкова е удостоена със званието „Заслужил артист“.

През последните години живее в Нова Зеландия.

Поклон пред паметта й!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес сряда (16.08) в епизод 65 на Мрежа от лъжи ще видим:
Next: Мъжът всеки ден хранел птиците, но веднъж закъснял и се случило ето това

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.