Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България
  • Новини

Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
zdhsgfdhghfghfghfg.png

Верен на патриотизма си Христо Стоичков днес отбеляза Денят на Независимостта на България.

Той написа пост във Фейсбук, с който изразява непримиримия си дух:

„В живота си винаги съм се гордял и радвал, че съм независим! Тази дума ме прави свободен! Днес България празнува своята независимост! Денят, в който никой повече няма да насилствено да ни кара какво да правим и какво да мислим! Празнувайте, българи! Ние сме горд и независим народ!“

 

Изсипаха се поздравления:

„Един голям българин е казал Дела трябват а не думи

Ти си такъв човек. Ицо, жив и здрав бъди и всички от цялото семейство най вече внучката честит празник“

„Честит празник! Но в момента май сме независими на книга, други държат конците. Хубав ден“

„Честит празник на всички ни . За съжаление Ице, ние сме ужасно зависими, дори привидно сме и свободен Народ“

Въпреки силните думи обаче Стоичков тези дни преживя голяма болка.

България и той се раздели с неговият голям приятел издателят Тошо Тошев.

Стоичков не пропусна да отбележи това във Фейсбук.

„Българската журналистика е създала велики имена!

Един от тях е Тошо Тошев! Почивай в мир, Тошо!

И при теб, и днес вестник Труд е този, който винаги ще уважавам“, написа той.

 

На 23 септември България ще отбележи един грандиозен момент.

У нас пристига носителят на девет златни олимпийски медала Карл Люис.

Най-бързият човек на планетата е е обявен за Спортист на века от Международния олимпийски комитет. Карл подкрепя Пробега на мира още от самото му начало през 1987 година.
Той е първият носител на наградата „Почетен факлоносец на мира“, целяща да
насърчава хората, които влагат безкористно талантите и енергията си в служба на
каузата на мира и в други прояви на силен дух, състрадание и доброта, които
помагат за превръщането на нашия свят в единен дом на мир и хармония.

Люис пристига по покана на Община Пазарджик, организацията Пробег на мира.

Заедно със Стойчков ще открият приказно място в Пазарджик.

Стоичков също е посланик на Пробега на мира за Европа.

Мястото е „Градината на света“.

 

Идеята е градината да носи посланието за мир.

Там двамата ще запалят „Вечен пламък на мира“.

Дори при буря пламъкът ще гори ярко всеки ден, през всички сезони и във вечността.

„Вечният пламък на мира“ е истинско инженерно чудо – постаментът е
оборудван с най-съвременни технологии, които му позволяват да остане запален
дори при най-лошо време.

„Вечният пламък на мира“ е разположен между две
специално обособени цветни градини, посветени съответно на Карл Люис и на
Христо Стоичков.

Всяка година на 21 септември светът отбелязва Деня на мира, обявен от Общото
събрание на ООН за ден в подкрепа на идеалите на всеобщия мир. Това е денят, в
който започва Седмицата на мира в България.
Призивът на ООН, съдържащ се в резолюция на ООН А/RES/36/67, кани публични
институции, училища, медии и организации с идеална цел да празнуват
Международния ден на мира на ООН всеки 21-ви септември.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се случва със Сашко от Перник почти 1 година след като изчезна и обедини България
Next: Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.