Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойниците никога не идват насън без причина! Ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши
  • Новини

Покойниците никога не идват насън без причина! Ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
dgfhtrytryt.png

Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки , предизвикват чувство на тъга, мъка и обикновено си спомняме колко хубаво би било, ако те отново бяха тук с нас. Въпреки че тези сънища могат да бъдат тъжни, те все пак имат красиво значение.

Такива сънища имат значително влияние върху нас. Мнозина са признали, че сънищата , в които има среща с починал близък, са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си.

Макар и вече да не са сред нас, нашите близки, които са ни напуснали, никога не ни напускат наистина. Много хора говорят за мъртвите, които ги посещават в сънищата им, които могат да бъдат много реални и ярки. Такива сънища са известни като – „сънища за срещи“.

„Баща ми и майка ми починаха преди повече от десет години с една година разлика. Около шест месеца след всяка смърт, с всеки от тях, или дори с двамата, имах поне един много ярък сън. И това не беше обикновен сън, усещането беше различно – разказва д-р Патрик Макнамара.

Такива сънища често имат голямо значение: починалият винаги изглежда весел, щастлив, а понякога дори по-млад, отколкото е бил, когато е умрял. Мъртвите често предават насърчително послание на сънуващия, като например „Добре съм и все още съм с теб“.

Съобщенията пристигат при „получателя“ повече телепатично или ментално. Сънят е по-нормален и реален от фантазията и понякога предизвиква усещане за обединение.

Сънищата са много реални, сякаш починалият наистина е дошъл на гости и сънуващият си спомня съня, когато се събуди. Подобен сън има силно влияние върху човека.

„За традиционните народи, които придават еднаква или дори по-голяма онтологична тежест на сънищата в сравнение с реалния живот, „сънищата за срещи“ са били абсолютно убедително доказателство, че има духовен свят и живот след смъртта“, обяснява Макнамара.

Мнозина са признали, че сънищата за среща с починалия са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си. Има редица причини, поради които починалият се появява в сънищата:

Той/Те искат да поискат прошка или да решат проблем, който са имали през живота си и който е останал неразрешен. Покойникът се появява в сънищата, за да ви предпази от надвиснала опасност или да ви предупреди. Те са вашите защитници, които ви пазят отгоре.

„Те искат да утешат тези, които скърбят за тях и да им кажат, че всичко е наред с тях и че сега са „от другата страна“. Те имат послание за сънуващия. Искат да покажат на близките си, че има живот след смъртта“, завършва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експлозии на бензиностанция край Букурещ, има загинал и близо 50 ранени
Next: Българите посърнаха след тази прогноза за септември, идва нещо неочаквано

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.