Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години
  • Новини

Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gfdhfgerererer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 2004 г. Кайл Ъпхам и годеницата му, сега вече съпруга, Кристен, търсели пръстен с диамант в един от бижутерийните магазини на Санта Барбара. Освен тях в магазина имало и друг купувач, но увлечени в търсенето, те първоначално не му обърнали много внимание.

Мъжът препоръчал на Кайл и Кристен да разгледат и по-скъпи бижута, но двойката признала, че не може да си го позволи. След това те започнали да си говорят и младите хора най-накрая познали в приятелския купувач актьора Пол Уокър.

Кайл казал, че служи в армията и скоро за втори път трябва да замина в Ирак и преди това иска да даде на бъдещата си съпруга пръстен в чест на годежа им.

Кристен разказва, че Пол буквално променил физиономията на лицето си, когато чул, че Кайл е войник. Но този ден двойката не отдала никакво значение на този факт и напуснали бижутерийния магазин без да купят нищо – диамантите били за тях твърде скъпи.

Скоро, обаче, те получили изненада: обаждане от магазина, с което ги молели да си вземат пръстена на стойност $ 9.000, за който бил заплатил човек, пожелал анонимност. Младите хора са се опитали да узнаят кой им е направил такъв подарък, но служителите от магазина само се усмихнали и отказали да разкрият името на дарителя.

Истината станала ясна едва след смъртта на актьора през 2013 г., когато бившият продавач в бижутерийния магазин Айрин Кинг решила да разкрие истината.

Според Айрин, актьорът видял, че на момичето много му харесал един от пръстените, но годеникът й казал, че не може да си го позволи. Тогава Пол помолил управителя да запише бижуто на неговата сметка и настоял, че подаръкът трябва да бъде анонимен. Той бил разстроен от факта, че войникът, рискувайки собствения си живот, не може да си позволи да купи пръстен за булката, затова побързал да поправи тази несправедливост.

Така че Кайл и Кристен най-накрая разбрали кой е техният мистериозен благодетел. „Това е най-щедрият подарък, който някога съм получавала, – казва Кристен. – Ние ще пазим този пръстен и ще разказваме неговата история от поколение на поколение „

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България
Next: 1 път месечно почиствайте климатика ТАКА и няма да имате грижи: Ще унищожите всички бактерии с едно движение

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.