Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот
  • Новини

Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
ttaurtasraskdaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лекар от МВР болница спаси затрупан мъж под руините в Турция след опустошителните земетресения, като ампутира ръката му. „Колега поляк хирург поиска съдействие от мен. Трябваше заедно да решим дали да ампутираме, или да освобождаваме ръката. Достъпът до пострадалия беше труден.


Лазихме 7-8 метра, докато стигнем”, разказа д-р Веселин Йолов, пише „Телеграф“. 

Български пожарникари, които в момента се намират в град Бесни, пък спасиха 4-годишно детенце и дядо, като ги извадиха изпод рухнал блок.

Герои

Д-р Йолов разказа, че се е стигнало до ампутация, защото ръката на затрупания стояла много време притисната и на практика вече е загубила всички жизнени функции. „После пострадалият беше закаран в болница в стабилно състояние”, допълни медикът.

Наши и турски спасители вадят хора.

От пожарната разказаха, че наши момчета успяват да спасят 4-годишно момченце и възрастен мъж. „Нашият екип се оказа на точното място и в точното време. В момента спасените са предадени на медицински екипи”, допълниха от службата.

Български пожарникари и спасители са в няколко град в Турция.

Разчистване

Българският модул, който включва 78 огнеборци и спасители, е изградил своя лагер на стадиона в град Бесни. Той се намира на около 40 км западно от областния град Адияман. Други действат в Адана. Всички са под шапката на турските власти, които разпределят екипите в най-засегнатите райони.

Националната асоциация на доброволците пък отчете, че 28 души са заминали също към Турция. Сред тях има и момичета. Те са основно от Пловдив и София, но има и от други градове на страната. Вчера още 20 от тях тръгнаха към разрушените райони в Турция.

Български пожарникари и спасители са в няколко град в Турция.

“След 30-часово пътуване, аварирал бус, полицейски ескорт, замръзнали коли, редене на опашки за гориво нашите момчета и момичета вече са в Кахраманмараш. Палатковият им лагер е готов и вече са се включили в спасително-издирвателните дейности. Работата на терен продължава при тежки, студени и ужасяващи условия! Пазете се и помагайте!”, обявиха от доброволческата организация.

Властите в Турция пък потвърдиха още сутринта вчера, че е намерено тялото на издирвания български гражданин. Продължава обаче търсенето на 29-годишна жена с двойно гражданство в Антакия, района на Хатай. Тя и 7-месечното й бебе са в неизвестност след разрушителните земетресения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на едно златно сърце. Нарекли го лекаря на бедните
Next: Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.