Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поливаш веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо с това домашно чудо
  • Новини

Поливаш веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо с това домашно чудо

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
trytugufgufguyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички, които гледат растения в градината или двора ще оценят ползите от този домашен органичен тор – истински ускорител на растежа .

Като материал се използва нещо, което повечето от нас просто хвърлят на боклука, а от него става чудесен и безплатен органичен тор за растения – яйчни черупки .

 

Може да се използва както за поливане под формата на разтвор, така и в прахообразно състояние в смляна форма.

Ползите от яйчените черупки са огромни. Подходящи са за разсад, както и за различни стайни растения, особено за семейство картофови (домати, чушки, патладжан, физалис, петуния).

Между другото, доматите след подхранване с черупки от яйца почти никога не страдат от гниене, което от своя страна се появява на растенията поради липса на калций, който се съдържа в голямо количество в яйчените черупки.

И така, как да приготвим домашния ускорител на растежа от яйчени черупки?

За целта вземете подходящ контейнер, например стъклен 3-литров буркан и го напълнете с черупки от яйца на 2/3, след което залейте с обикновена вода, приблизително до гърлото на буркана. След това трябва да затворите всичко с капак за 5-7 дни, периодично да разбърквате или разклащате съда.

След определеното време разтворът ще започне да се замъглява, ще промени цвета си, ще се покрие с пяна и ще се появи специфична миризма.

Това са признаци за готовност на тора. Миризмата може да не е много рязка, ако вътрешната обвивка е предварително подготвена. За целта предварително трябва да измиете черупката отвътре, където се намира белтъчната обвивка.

Желателно е обаче този слой да се запази, тъй като това също е източник на много ценни микро- и макроелементи.

 

Готовата инфузия се разрежда в съотношение 1:4 – 1:5 с обикновена вода и всички растения се поливат както обикновено около 1 път на 7-14 дни. Това ще даде на растенията добър приток на необходимите елементи, по-специално желязо, силиций, калций, различни аминокиселини, участващи в процесите на развитие на растенията.

Още веднъж можем да посочим, че това средство на практика не изисква никакви финансови инвестиции, а неговата ефективност и ефикасност са тествани от няколко поколения. Така че, ако не сте знаели за домашния тор от яйца , препоръчваме ви да го опитате върху вашия разсад или стайни растения и ще усетите сами неговите ползи.

Опитайте и споделете с нас резултатите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23 думи на български, които ще се изненадате, че не знаете
Next: Увяхват ли краставиците? Спешно ги полейте с това и ще раждат чак до първия студ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.