Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поливаш веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо с това домашно чудо
  • Новини

Поливаш веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо с това домашно чудо

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
wqrqwtwqtiqwitoososk.png

Всички, които гледат растения в градината или двора ще оценят ползите от този домашен органичен тор – истински ускорител на растежа .

Като материал се използва нещо, което повечето от нас просто хвърлят на боклука, а от него става чудесен и безплатен органичен тор  за растения – яйчни черупки .

Може да се използва както за поливане под формата на разтвор, така и в прахообразно състояние в смляна форма.

Ползите от яйчените черупки са огромни. Подходящи са за разсад, както и за различни стайни растения, особено за семейство картофови (домати, чушки, патладжан, физалис, петуния).

Между другото, доматите след подхранване с черупки от яйца почти никога не страдат от гниене, което от своя страна се появява на растенията поради липса на калций, който се съдържа в голямо количество в яйчените черупки.

И така, как да приготвим домашния ускорител на растежа от яйчени черупки?

За целта вземете подходящ контейнер, например стъклен 3-литров буркан и го напълнете с черупки от яйца на 2/3, след което залейте с обикновена вода, приблизително до гърлото на буркана. След това трябва да затворите всичко с капак за 5-7 дни, периодично да разбърквате или разклащате съда.

След определеното време разтворът ще започне да се замъглява, ще промени цвета си, ще се покрие с пяна и ще се появи специфична миризма.

Това са признаци за готовност на тора. Миризмата може да не е много рязка, ако вътрешната обвивка е предварително подготвена. За целта предварително трябва да измиете черупката отвътре, където се намира белтъчната обвивка.

Желателно е обаче този слой да се запази, тъй като това също е източник на много ценни микро- и макроелементи.

 

Готовата инфузия се разрежда в съотношение 1:4 – 1:5 с обикновена вода и всички растения се поливат както обикновено около 1 път на 7-14 дни. Това ще даде на растенията добър приток на необходимите елементи, по-специално желязо, силиций, калций, различни аминокиселини, участващи в процесите на развитие на растенията.

Още веднъж можем да посочим, че това средство на практика не изисква никакви финансови инвестиции, а неговата ефективност и ефикасност са тествани от няколко поколения. Така че, ако не сте знаели за домашния тор от яйца , препоръчваме ви да го опитате върху вашия разсад или стайни растения и ще усетите сами неговите ползи.

Опитайте и споделете с нас резултатите!

Continue Reading

Previous: Наш професор: Черно море е пълно със загадки и тайни за учените
Next: Само две капки масло и комар няма да видите повече в дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.