Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП
  • Новини

Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dsfhfdhfhshfghfg.png

“Може би в по-големите градове и региони ще бъде предотвратено напрежението и нажежаването на електоратите, което би могло да размести пластовете, за да продължи да работи сглобката”.

Това предположение изрази в интервю за БНР политологът Ивайло Илиев.

По думите му на места на предстоящия вот може да се повтори софийският сценарий – повече от една кандидатура, представляваща една и съща общност, а залагането на депутати за кметове невинаги работи, защото “местната власт е друга бира”.

“Сглобката ми се струва някакъв вид конструктор, който може да заеме различни форми. Малките деца успяват от такъв конструктор да създадат много различни фигури и много лесно се разрушава. Сглобката би могла да роди друг вид конструкт. (…) Някакъв вид ново конструкторче, което да се роди от тези части в настоящия парламент. Животът на този кабинет е, малко или много, изкуствено поддържан от Народното събрание”, добави той.

Според него “все още го караме на онези джентълменски споразумения от лятото”, а силно представяне на ГЕРБ на местните избори може да засили претенциите към властта.

“Ако ГЕРБ отново оцвети България в синьо, може да поиска преконфигуриране на властта”, посочи Илиев.

По думите му “това ще бъде мерилото”.

“В момента ГЕРБ изглеждат по-привилегировани в ситуацията, независимо от изхода на местния вот”, допълни политологът.

“Борисов следи внимателно ходовете им, с цел да понесат всички имиджови щети от коалицията”, изтъкна той.

Във връзка с напрежението между президента и управляващото мнозинство Ивайло Илиев припомни, че “посочването на враг е задача номер 1, когато попаднеш в политиката” и отбеляза: “Продължаващото изостряне на тона от страна на държавния глава го наблюдаваме, откакто се сформира редовната власт. Когато започнаха да му се отнемат всички лостове на влияние, президентът започна изключително да ескалира своята реторика.”

Според него Радев не иска да напуска сегашния си комфорт постоянно да има поле за изява, в което да стреля по властта и “на този етап той остава по-глуха опозиция”.

“ДПС се намести в доста удобна ситуация. Техният глас вече не само е важен за оцеляването на властта в този ѝ вид, но и за прословутите конституционни промени”, заяви още Илиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана
Next: Мис България 2023 – Елизабет Кравец ще учи дерматология

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.