Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицайката Симона ще съди министъра, уронил бил престижа й
  • Новини

Полицайката Симона ще съди министъра, уронил бил престижа й

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
polciaisciascaiscs.jpg

Полицайката Симона Радева, близка на убиеца Георги Семерджиев, може да даде на съд вътрешния министър Иван Демерджиев за думите му, че „тя трудно можела да бъде наречена полицай” и че „поведението й било несъвместимо със заеманата от нея длъжност“.

Вътрешният министър не е изчакал да приключи започналата от Инспектората и „Вътрешна сигурност“ проверка срещу нея, за да й прави професионални квалификации.

Още повече, че дирекция „Вътрешна сигурност“ не се е произнесла за контактите на полицайката с криминално проявения Георги Семерджиев.

„Демерджиев би трябвало да знае като адвокат, че не бива да се произнася, докато институциите не си свършат работа“, обръщат внимание юристите.

Не изпускай тези оферти:

Именно за прибързаното му говорене Радева може да му заведе дело в Административния съд и впоследствие да го спечели. Такова намерение тя е заявила засега спрямо медиите, които вдигнаха завесата на нейния личен живот, пише Лупа бг.

Със заповед на директора на СДВР от 8 юли срещу нея е образувано дисциплинарно производство и е отстранена от работа за 2 месеца. То е на основание налични данни за нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в няколко точки в кодекс, утвърден със заповед на министъра.

Симона Радева е оказала помощ на Георги Семерджиев, като е участвала в подсигуряването на стълба, с която той да се прибере в дома си. Това стана ясно по време на заседанието на Софийския градски съд, който постанови постоянен арест за Георги Семерджиев.

Доказателствата бяха съобщени в съдебната зала от прокуратурата.

„Надявам се в най-скоро време истината да излезне наяве! След което всички да си сърбате попарата от написаното по мой адрес, без дори да сте запознати и да сте видяли нещо с очите си!

Както и тези със заплахите към мен за живота и здравето ми, ще си понесете последствията!“, написа Симона Радева в своя Facebook профил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мъж се самоуби със скок от мост на бул. Цар Борис III
Next: Политическа бомба! Кирил Петков точно свикна с второто място и греда! Кошмарът му се сбъдва пред очите

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.