Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицейски инспектор разкри за какви глупости звънят българите! Направо ще се хванете за главата
  • Новини

Полицейски инспектор разкри за какви глупости звънят българите! Направо ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
bgasgasdasdas.png

Оказва се, че на полицията се налага да реагира на много странни, дори абсурдни сигнали. Жители търсят помощ от полицаите за всичко. Търсят ги заради това, че смятат за неподходящи някои песни на улични музиканти.

Не липсват сигнали за НЛО. Някои се оплакват от шумната любов на съседите си.

Обаждания се приемат денонощно в ОД-МВР Варна.

Дежурните полицаи са свикнали с понякога странните сигнали, които получават от 112 и от денонощните полицейски линии.

Не изпускай тези оферти:

„След като го получим този сигнал, ние го разпределяме между районните управления. Понякога се правят и конферентни връзки с районните управления, за да се уточни и изясни същността на сигналите“, обяснява инспектoр Христо Христов, ОД на МВР – Варна.

За жалост полицаите невинаги могат да помогнат на всеки, който се обажда с проблем.

„Имаше един такъв сигнал за много силен шум от прелитащ изтребител. Тогава в този момент имаше Air Police и облитаха територията на Варна, за да видят къде са летищата. Понеже явно по-ниско минават, хората масово се обаждаха тук да намалим шума.

Колкото и желание да имаме, няма как да го постигнем това нещо. Пък и няма как да прелетим горе, за да им кажем да намалят шума“, спомня си главен полицай Кирил Киров, ОД на МВР – Варна.

Оказва се много често възрастни хора да палят телефоните в полицията с обаждания, че са видяли летящо НЛО.

„Пристигат сигнали – „Дойдоха извънземните, Вие какво правите?“. В крайна сметка, това са светлини от дискотеки, които се отразяват в нощното небе“, допълва Кирил Киров.
На дежурните им се налага да преценят на кои сигнали може да се реагира, за да не се стига до комични ситуации.

„Имало е случай, когато се обаждат, че много шумни съседи, които най-вероятно правят любов и трябва да отидем да вземем отношение. Там няма как да се намесим. Такива са сигналите, има и комични, има и плачевни“, разказва още той.

„Друг подобен случай беше с уличен музикант, който свирил неподходяща музика, тип чалга. Също така имаше случай, когато мъж се обажда на 112 и иска транспорт от полицията, за да бъде отведен до Аспаруховия мост, откъдето да бил скочил. Което за нас е абсурдно, като сигнал“, допълва инспектoр Христо Христов, ОД на МВР – Варна.

Забелязва се, че абсудните сигнали се увеличават. Използват опита си, за да преценят кое обаждане е основателно.

„Наистина има неистински сигнали. Някои са преувеличени и не отговарят на действителността. Възрастни хора често подават сигнали за младежи, които шумят, но за да подсилят драматизма на сигнала, допълват, че те пушат марихуана, трошат детски съоръжения. Колеги отиват на място констатират, че това в действителност не е така“, разказва Христов.

И ако абсурдните сигнали предизвикват усмивка, то фалшивите затрудняват работата на полицаите, които в същото време е можело да помогнат на някого.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато синът ми напусна този свят, аз реших да напиша тези 10 най-важни неща от живота, които всеки трябва да научи
Next: Куче плувало 11 часа, за да помогне на стопанина си. Най-преданият приятел

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.