Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полудяхме по този БЪРКАН хляб – разбърквам от вечерта в тавата, а на сутринта само пека! Чудно вкусен
  • Новини

Полудяхме по този БЪРКАН хляб – разбърквам от вечерта в тавата, а на сутринта само пека! Чудно вкусен

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
sdfhkmdfkhkfhkdfghfghgf.png

Приготвяне: 30 мин Готвене: 60 мин Общо: 90 мин Хранителна стойност: 500 kcal

Фантастична рецепта за изключително прост домашен хляб без месене . Разбъркайте от вечерта и просто сложете тавата за печене във фурната на сутринта.

Толкова лесно, а резултатът е като от пекарна! Ето рецептата за най-вкусния домашен Бъркан хляб :

Бъркан хляб

Продукти:

3 чаши (1 чаша = 250 мл) обикновено брашно (1 чаша може да се замени с брашно от грахам или спелта)

1 супена лъжица масло

1,5 чаши хладка вода

1 чаена лъжичка суха мая

1 чаена лъжичка семена на вкус

1 чаена лъжичка ленено семе

1 чаена лъжичка сол

Приготвяне:

В купа сложете брашното, сухата мая, семената, смляното ленено семе, солта, олиото и хладката вода.

 

Объркайте рядко тесто, покрийте и оставете да втаса за през нощта (8-12 часа).

Най-добре е да направите тестото вечер и да изпечете хляба сутрин или да разбъркате тестото сутринта, а да изпечете вечерта.

Когато тестото е втасало, намажете тавата за печене с олио.

 

Прехвърлете вътре втасалото тесто, поръсете със семена и печете под капак на 230 градуса за половин час.

Съдът за печене може да бъде всякакъв, особено с капак и да може да влезе във фурната .

Можете да приготвите и други тестени изделия от това тесто.

След като изтече времето за печене, отворете вратичката и печете още 15 минути на отворена фурна.

 

Основното е хлябът да има хрупкава коричка.

Оставете да изстине и нарежете.

 

Хлябът е наистина страхотен, ако го оставите във фурната още малко, ще има по-кафява коричка.

От вас зависи как предпочитате хляба.

Пожелаваме ви добър апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов звънна в bTV: Веднага ме пуснете в ефир да я чуя
Next: Утре е Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.