Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Получих обаждане от непознат номер и чух съпругът ми да казва: Жена ми готви и чисти тоалетни, докато аз съм тук с теб, любов моя
  • Без категория

Получих обаждане от непознат номер и чух съпругът ми да казва: Жена ми готви и чисти тоалетни, докато аз съм тук с теб, любов моя

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_10

В четвъртък вечерта Брайън влезе през вратата, тананикайки си мелодия: „Големи новини!“ – обяви той. „Компанията организира работно парти утре вечер, нещо за сближаване на екипа. Строго служители.”

Той ме целуна по челото и пусна куфарчето си на пода.

Браян не беше точно купонджия. Неговата идея за забавление беше да гледа голф по телевизията, но аз го отхвърлих.

„Добре “, казах аз.

На следващата сутрин Брайън беше по-сладък от обикновено. Твърде сладко, ако трябва да съм честна. Докато приготвях закуската, той се приближи зад мен, обви ръце около кръста ми и промърмори: „Знаеш, че си невероятна, нали?“

„Какво е всичко това?“ – попитах през смях. „Опитваш се да спечелиш брауни точки?“

„Може би.“

Завъртях очи, но се засмях. Съпругът ми имаше своите странности и въпреки всичките му шеги за малка дива, аз го мислех за безвреден. Само ако знаех…

 

Този ден се хвърлих в задълженията си. Прахосмукачката бръмчеше, пералнята переше и миризмата на печена лазаня изпълваше къщата. Плейлистът ми за почистване ми правеше компания и за известно време животът ми се стори… нормален.

Работих усилено, така че дори не забелязах, че денят е минал, докато телефонът ми не звънна.

„Здрасти?“

Отначало всичко, което чувах, беше музика, шум и приглушен смях. Намръщих се, мислейки, че може да е шега. Но тогава чух гласа на Браян.

„Жена ми?“ каза той.

„Тя вероятно готви и мие тоалетни или нещо подобно. Тя е толкова предсказуема! Междувременно аз съм тук с теб, любов моя.

Тогава чух жена да се кикоти и стомахът ми се сви.

Не плаках. още не Вместо това облякох едно палто, грабнах яростно ключовете си и потеглих направо към адреса, без да се замислям.

Мястото крещеше „лукс“ с големия си вход, искрящи прозорци и девствено озеленяване. Колекция от луксозни коли беше паркирана на алеята и вътре можех да видя тълпа от хора, които се смееха и пиеха.

С фалшива усмивка аз отговорих: „Здравей, да, просто дойдох да оставя нещо за съпруга ми бързо,“

„Вижте, той е високият човек с бялата тениска“, обясних аз.

И тогава го видях…

Съпругът ми стоеше в средата на стаята, небрежно прегърнал млада жена в тясна червена рокля.

— Емили? — заекна той. „Какво… какво правиш тук?“

„Здравей, скъпи“, казах аз, гласът ми достатъчно висок, за да може стаята да ме чуе. — Оставил си нещо у дома.

Из тълпата се разнесоха въздишки. Жената в червено направи крачка от Брайън, изглеждайки унизена. Но не бях свършила.

„Знаеш ли“, казах аз, обръщайки се към стаята, „Брайън обича да играе ролята на обичливия съпруг у дома. Но както виждате, той е по-заинтересован да играе хаус с всеки, който гали егото му.

— Емили — каза Брайън. — Може ли да излезем навън и да поговорим?

„О, не“, казах рязко. „не те интересуваше личното пространство, когато ми се подиграваше зад гърба ми. Защо да започвам сега?“

„Насладете се на партито, всички. “

„Заслужаваш да знаеш истината“, гласеше съобщението. „Съжалявам, че трябваше да бъде така.“

Телефонът не звънна много преди жена да отговори. „Здрасти?“

„Кой е?“ — питах аз.

„Казвам се Валери“, каза тя след кратка пауза. „Аз… работех с Браян.“

„Защо правиш това?“

„Защото някой трябваше“, каза тя с отчаяние в гласа. „Наблюдавам го как лъже  от месеци. Хвали се с теб, смее се колко е „лесно“ да те заблуди. Повръща ми се.”

Коментарите й ме поразиха като товарен влак.

„Накарах друга колежка да присъства на партито и да засенчи Брайън, в подходящия момент тя ти се обади и те остави да чуеш как те ругае, преди да ми върне телефона. Криех се извън заведението в колата си, чакайки да пристигнеш и да се изправиш срещу него веднъж завинаги. Ти заслужаваше истината, Емили.

Всичко, което чувствах, беше благодарност.

„Благодаря ви“, казах аз. Бях готова да се прибера вкъщи и да ближа раните си и смятах, че е безсмислено да се срещам с Валери. Тя беше изиграла своята роля и сега беше време аз да изиграя моята.

На следващата сутрин се събудих с яснота, каквато не бях имала от години! Вещите на Брайън бяха опаковани и готови пред вратата. Когато пристигна у дома снощи, ключът му не можа да пасне на ключалката, защото бях поставила капак на ключалката в къщата.

Continue Reading

Previous: БТВ издаде финала на Островът на 100-те гривни
Next: Ето колко години стаж трябва да работите на едно и също място, за да имате право на шест заплати при пенсиониране

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.