Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си
  • Новини

Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си

Тази история е покъртителна и за пореден път доказва, че съществува невидима връзка между човек и куче . Може ли куче да спаси живота на човек ? Разбира се, че може. И има стотици, ако не и хиляди такива истории. А може ли куче да затопли човек и да го спаси от студ ? Оказва се, че и това е възможно.

Тази ужасна и героична история се случила в район Локтевски на територията на Алтай през януари миналата година. Рано сутринта жителите на сибирското село забелязали, че куче лежи в снега недалеч от една от къщите. То било почти напълно покрито със сняг. Само гърбът му се виждал.

Навън било двадесет градуса под нулата. Животното не се движело и хората решили да проверят дали е замръзнало до смърт. Оказа се, че не. То било добре. Но когато кучето станало на крака, хората замръзнали от изненада. Под животно лежало дете на две или три години.
Оказало се, че майката решила преди два дни да накаже малкия си син за нещо. По-добро от това, да извади детенцето навън през нощта в лютия студ, тя не измислила. Без връхно облекло всеки възрастен не би оцелял в подобен студ. Било ясно, че детето е обречено. В сибирската нощ никой не чул виковете на детето. Никой, освен кучето, което живеело в двора. Животното се оказло истински ангел-пазител.

Кучето просто дошло и покрило момчето с топлата си козина. Невъзможно е да си представим, но те прекарали така цели два дни. Въпреки усилията на животното, момчето все пак имало хипотермия и температура. Но като цяло, състоянието му било оценено от лекарите като стабилно. Веднага било отведено в болницата. Най-важното било, че момчето е оцеляло. И всичко това е само благодарение на кучето.

Между другото, тази жена („майка“ някак си не приляга да я наричаме) била открита едва четири дни по-късно. Къде е била всички тези дни, е неизвестно. Най-вероятно е пиела някъде. Наскоро бе образувано наказателно дело срещу нея. Сега тя е изправена пред отнемането на родителските права от една страна, а от друга – четири години затвор. Вярно е, когато казват, че някои майки са по-лоши от животните.

Четириногият домашен любимец вече има нов прякор – герой. Местните хора вярват, че сега се е образувала свещена връзка между детето и животното, която в никакъв случай не може да бъде прекъсната.

Continue Reading

Previous: Скръбна вест. Всяка сутрин си пиехме кафето с него. Почина голям и обичан българин
Next: Ядем месо с рак: Истината се оказа не по-малко отвратителна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.