Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли брутално убитите сестри Белнейски-Ето как живее майка им Фани, 14 години по-късно
  • Новини

Помните ли брутално убитите сестри Белнейски-Ето как живее майка им Фани, 14 години по-късно

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
belneiskifaniiii.jpg

В нощта на 27 срещу 28 януари преди 14 години две млади български момичета намериха смъртта си. Това се случи след като за първи път в краткия си и невинен живот бяха отишли на дискотека.

Цяла България тогава бе настръхнала заради бруталното убийство на Хриси и Роси Белнейски. Първата на 16 години, кака ѝ – на 18. В съдбовната нощ двете момичета се прибират към дома си в Пазарджик. Среща ги Лазар Колев (на вътрешната снимка). Заговорил ги и решил да се възползва. Не е ясно как е успял да подмами момичетата. По-малката сестра Христина е останала с неустановен до този момент съучастник на Лазар. Самият той бил с Росица. Изнасилил я, след което я пребил почти до смърт.

Момичето направило опит да се откопчи. Тогава Лазар я довършил с бухалка. От съучастника на Лазар се пази ДНК, открито по тялото на Хриси.

Той все още не е установен, но делото може да се възобнови, ако се появи следа. След като се разправил с Росица, Лазар се сетил, че Хриси може да го издаде. Върнал се при нея и неизвестния, който вече бил изнасилил момичето. По реда си минал и Лазар. След това захвърлил двете девойки в местността Грамадите. Роси давала признаци на живот. Изродът Лазар притиснал лицето ѝ в ледената пръст, докато не издъхнала. През май 2014 година Лазар получи доживотна присъда без право на замяна.

Как живее 14 години след този смразяващ кръвта ужас почернената майка на двете момичета Фани?
„Всякакви мисли са ми минавали през главата.

През цялото време си повтарям да бъда силна. Знам, че дъщеричките ми искат да ме виждат жива, а не натъпкана с антидепресанти като зеленчук – разказва с треперещ глас Фани. – За всичко по случая научавам от медиите. С течение на времето новините обаче са все по-малко. Но в началото… 34 дела, целият ад, погребението, разказите, подробностите, молитвите, грубите статии във вестниците… Измъчваха ме много. Но не успяха да ме довършат. Лягам и ставам с този кошмар, но искам дечицата ми като ме гледат отгоре да се гордеят с мен. Мъжът ми почина след като бе произнесена присъдата. Сега съм сама с другата ми дъщеря Мария, вече три години.“. Смелата майка обаче преследва мечтите си. Успяла е да изтегли кредит и да осигури собствен дом за себе си и за осмокласничката Мария.

„Искам да я видя изучена, омъжена, мечта си за внуци. Нормални неща. Трябваше да получа кръвнина от 400 000 лева. Не съм видяла и стотинка. Доколкото знам убиецът не работи в затвора. Адвокатите ми заведоха дело срещу държавата, но им казаха, че няма какво да се направи. Но така е в наши дни – напред вървят парите, следва ги лъжата. Аз знам, че е имало още двама души в това престъпление. Жалко, че ще останат неразкрити“, казва още Фани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: 32-годишната Катерина майка на седем деца умря часове след сватбата на мечтите си
Next: Какво се случва в България! Хаотични ходове на Петков след краха на коалицията: Уволнява масово, същият ден им се моли да се върнат!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.