Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Гълъбин Боевски? Съдбата отново го застигна!
  • Новини

Помните ли Гълъбин Боевски? Съдбата отново го застигна!

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gwqgfdgdsgrher.png

През октомври 2011 г. Гълъбин Боевски бе спипан на летището в Сау Пауло с 9 кг. бело, малко преди да се качи на самолета за Мадрид напът за София. Наркодилърът бил заедно с дъщеря си Сара.

Тогава бразилският съд го осъди на 9 г. и 4 м. затвор, като само две години по-късно – през октомври 2013 г., Боевски се завърна мистериозно у нас.

Компрометиран в очите на обществото, спортистът реши да намери нов житейски пристан и се премести заедно със семейството си в Лисабон. По-късно се появиха и ласкави писания по негов адрес, как е започнал сериозен бизнес в Португалия, купил си е къща и е загърбил позорното минало.

Да, ама не! През 2021 г. той е заловен от португалската полиция с огромно количество кокаин, осъден е и вече излежава присъдата си зад решетките. Влязъл е преди няколко месеца, но така и не става ясно колко време ще лежи този път щангистът.

Негов приятел от спортните среди се ядосва за провала, който Боевски сам си е причинил и припомня, че имаше голям шанс да стане министър на спорта, ако не бе стрелбата, която сина му сътвори в училище. Припомняме, че през 2008 г. Пол Боевски се простреля с газов пистолет в главата. Тази изцепка на хранимайкото сложи край на политическите амбиции на баща му.

Най-любопитен обаче е фактът, че през октомври 2013 г. Боевски кацна на летище София без полицейска охрана, след което необезпокояван от никого си взе такси и се прибра у дома. И това далеч не е първият такъв случай.

Миряна е българка, която от десетилетие живее и работи в Бразилия. От 2005 г. пък работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Фактът, че й е поверен преводът на дела на българи и французи, а от назначаването й на поста до момента няма нито едно българско дело, е достатъчно красноречив.

Всички като Гълъбин Боевски, прибрали се у дома и решили да си извадят свидетелство за съдимост, ще излязат чисти като детска сълза и в него ще бъде вписано „неосъждан“. А причината за това е липса на двустранно споразумение за помощ между България и Бразилия. На практика това означава, че в очите на българските власти Боевски е неосъждан и няма основание за задържането му.

Българи, живеещи в Бразилия отбелязват, че София официално е абдикирала и от двете си задължения, тъй като нито осигурява юридическа грижа за арестуваните там българи и семействата им, нито пък полага грижа да опази страната ни от опасността осъждани индивиди да се разхождат на свобода.

Според информацията, поместена на сайта на МВнР, българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души – посланик, консул и секретарка, отговарящи за още 6 държави в региона, сред които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако успеете да намерите камилата на картинката, значи не ви грози Алцхаймер
Next: От 4 септември иде кошмарна за кандидат шофьорите промяна

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.