Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването
  • Новини

Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
svdfvdfdhbgfjgfjgh.png

Сигурно си спомняте малкия Сашко от Перник , когото цяла България издирваше преди две години. Момчето, което е с диагноза аутизъм, в момента изглежда прекрасно и се повлиява много добре от проведеното лечение със стволови клетки.

След вливките на стволови клетки в Сърбия състоянието на Сашко значително се подобри.

Момчето разбира всички, обслужва се сам и е започнал да решава сложни математически задачи за секунди.

Това разказа пред „България Днес“ Александър Цветанов, бащата на 12-годишния Сашко. Освен в математиката, Сашко проявява огромен талант и в рисуването – той дори имаше изложба с негови картини малко след като бе намерен жив и здрав от спасителите.

Александър е дете с аутизъм, което изчезна на 11 ноември 2022 г. по време на разходка с баща си в планинската местност Голо бърдо. Много специалисти и доброволци се стекоха на помощ да намерят изчезналото момче. Към операцията бяха включени дори ясновидци и екстрасенси. В безизходицата си бащата на Сашко обяви награда от 100 хиляди лева за намирането му. След тежко и изтощително търсене Сашко бе открит жив и здрав 9 дни след изчезването си по средата на дере в планината. Момчето отдавна влезе в нормалния си ритъм на живот и у дома почти не се сещат за кошмара, който преживяха покрай загадъчното му изчезване.

Сашко Перник на 12
12-годишното момче обича разходките

След като бива намерен, бащата на момчето дава всичко от себе си, за да може Сашко да подобри състоянието си. Баба му Анна Алексова също е неотлъчно до внука си и много помага за грижите. Жената 30 години е била детска учителка, а сега се е отдала на обучението и възпитаването на внука си. Александър-старши научава за иновативна процедура в Нови Сад, Сърбия. Терапията представлява вливки на стволови клетки, които се изтеглят от костния мозък на таза на Сашко и се вкарват в спиналната артерия на гръбначния стълб на детето.

Сашко от Перник
Сашко има ново увлечение

„Процедурите ми костваха 50 хиляди лева, но като родител съм длъжен да направя всичко възможно детето ми да се лекува. За щастие вливките имаха много добър ефект и състоянието на Сашко значително се подобри. Той много добре ме разбира, приготвя си сам багажа за плуване, облича се и се самообслужва. Доволен съм! Не мога да кажа, че говори свободно, но разбира 100 процента и може да се оправя самичък“, разказа Цветанов.

Сашко с баба си
Александър с баба си Анна

Развълнуваният баща сподели, че Сашко е много по-осъзнат, има желание да ходи на училище, да пише и да чете.

„По време на грипната ваканция правехме диктовки по вайбър и той пишеше по 3-4 страници без проблем. Открих и таланта му да решава светкавично, за по-малко от секунда задачи с трицифрени числа. Сашко буквално знае отговора веднага след като задачата е поставена“ – с гордост разказа родителят.

Оказва се, че състоянието на момчето дотолкова се подобрило, че Сашко постигнал значителни успехи в плуването и през май месец ще участва в състезание по водния спорт.

„Освен с плуването синът ми има още нови картини, които надявам се скоро да можем да презентираме в трета самостоятелна изложба. Открих, че Сашко обича и да кара шейни, та освен всекидневните разходки, които правим, добавихме още едно увлечение във всекидневието си“, разказа Александър.

Continue Reading

Previous: Ето как да ускорим интернета, без да плащаме повече: 5 работещи трика
Next: Банкерката Милена задигна близо половин милион от клиент, ето схемата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.