Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Попитаха производител на млечни продукти защо толкова поскъпна. Отговорът му не е много хубав
  • Новини

Попитаха производител на млечни продукти защо толкова поскъпна. Отговорът му не е много хубав

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
mlekcaskhnashas.jpg

Сиренето и кашкавалът – с рекордно поскъпване за последната година. Средно по борсите цените на млечните продукти са се увеличили с 40-50% от миналия ноември до сега, а до щанда в търговската мрежа ръстът е още по-голям.

Така е магазините вече откриваме кашкавал за над 35 лева килограма, а цените на сиренето достигат 25 лв.

От бранша обясниха, че разходите са изхранване на животните и за преработка на млякото са скочили поне двойно. Млечните продукти са сред храните с най-голямо поскъпване през последната година, потвърждават и от комисията по стоковите борси и тържищата, която следи цените на едро, съобщава Нова телевизия.

“Млечните продукти е групата с най-голям ръст. При кашкавала е около 47 % ръстът на годишна база, при сиренето е 57 % спрямо същия период на м.г., при маслото – 39, при киселото мляко – около 40 %”, обясни Владимир Иванов от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата.

Не изпускай тези оферти:

Всеки разход за производството на литър мляко във фермата на Димитър Зоров във врачанския Балкан върви нагоре през последната година. От изхранването на животните до транспортирането на суровината до мандрите.

“Първо – за да има мляко – трябва да има фуражи. Разходите за тях нараснаха: горивата два пъти, а торовете – между 4 и 7 пъти. От тук нараснаха разходите за изхранване на животните – минимум 100 %”, казва Зоров.

“На ниво ферма: основният разход, който е около 60 % от всички разходи, е разходът за фуражи и изхранването на животните. Те от 2020 г. непрекъснато си повишават цените и продължават да растат”, каза Божидар Иванов от Център за икономически анализи в селското стопанство.

Все по-скъпа става и преработката на млякото, изчисляват от бранша. “Производствените разходи на едно предприятие са се увеличили с около 100 %”, пресмята Зоров. Затова и ръстът в цените на продуктите, които излизат от мандрата му, към пазара – бил неизбежен.

Но с много по-малък размер от този при разходите, изчислява преработвателят.
“При 1.20 лв. цена на сурово мляко – не може да излезе кашкавал от производител – под 18 лв.

Няма как да се случи – за да може този производител да си покрие разходи – дори без печалба! Ако е имитиращ продукт – може да бъде по-евтин, обаче кашкавал, произведен от българско кисело мляко, направен както трябва, производител не може да го произведе под 18 лв./ кг.”, обясни собственикът на мандра Никодим Войнов.

В мандрата също вече усещат недостига на суровина за преработка. Затова и Никодим Войнов не изключва българските млечни продукти сериозно да намалеят на щанда. Което още повече ще вдигне цените им.

Ръстът на разходите във фермите и в мандрите бързо се пренася по веригата. От миналия до този ноември на едро килограм кашкавал е поскъпнал от 12.40 на 17.16 лв.

При сиренето ръстът е от 7.81 – до 11.41лв, а при пакетче масло – за една година цената е скочила от 2.02 лв. до 2.74лв, показват разчетите на комисията по стоковите борси и тържищата.

От комисията, която следи пазара на едро, са далеч по оптимистични и прогнозират нормализиране на цените на сиренето и кашкавала на щанда – до края на годината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дaфинoвия лиcт зa изпълнявa жeлaния: Етo кaквo тpябвa дa нaпpaвиш
Next: Откакто знам това вече не купувам мезета от магазина – просто заливам месото с водка или коняк, чакам 3 дни и готово

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.