Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последният пост във Фейсбук на Гроши преди смъртта му разтърси България
  • Новини

Последният пост във Фейсбук на Гроши преди смъртта му разтърси България

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
grrossihasks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Светлан Шевров Гроши от Биг Брадър е сложил край на живота си.

Ден преди това е пуснал публикация, която издава намеренията му, но едва ли приятелите му са предполагали.

„Малко остана“, е написал Гроши, но със смеещи се личица за фон.

Как никой не му повярва, че ще го направи? Как никой не успя да го дръпне? Тъжно, много тъжно…, пише негов приятел.

Негова позната е написала, след като става ясно, че е починал:

Видях публикацията ти миналата вечер. Някакси усетих, че е вик за помощ. Неглижирах го. Някой написа на стената ти:“Ти приятели нямаш ли?“ Приспах съвестта си с мисълта, че това момче ще се погрижи за теб. А можех да ти пиша в Месинджър.

Можех да те разсея от черните мисли. Можех дори да те разсмея и заедно да прогоним дявола. Цял ден се самозалъгвам с мисълта:“Ти си му никоя. Не го познаваш лично, нищо нямаше да промениш“, но себе си човек не може да излъже.

Можех поне да опитам. Можеше да не става така. Можеше за това да сме били приятели във фейсбук, а аз не да не съм изпълнила ролята си. Защо не ти писах?! Защо не направих нещо?! Можех ли да те спра?!

Ти не искаше да умираш. Ти искаше някой да те спре. Затова писа във фейсбук. Това беше твоя вик за помощ, а всички, които го „чухме“ го неглижирахме. Днес тъжа. За теб. За нас. За това, в което се превръщаме.

Всеки вторачен в личните си проблеми, сляп за чуждите. А само пет отделени минути можеха да променят всичко. Нека това, което се случи с теб бъде аларма за нашата съвест. За нашата задрямала емпатия. За да има смисъл. Почивай в мир, изморена душице!

Един от най-колоритните участници в първия сезон на „Биг Брадър“ – Светлан Шевров-Гроши, е сложил край на живота си. Новината потвърдиха пред Dir.bg източници от родния му град Ракитово.

Тъжната вест се разпространи светкавично снощи във Фейсбук, където негови близки и приятели изказаха своите шок и съболезнования.

„Лек път! Пак ще повилнеем някога. Съжалявам…“, написа неговият партньор в щуротииите в „Биг Брадър“ Найден Найденов – Нед.

Прощални думи към Гроши публикува и участникът във втория сезон на шоуто Лео Бианки: „Искам да те запомня по този начин. Почивай в мир“, написа италианският готвач, който публикува негова усмихната снимка.

„Почивай в мир,братле…И в следващия живот-в никакъв, ама в никакъв случай не го прави отново!“, написа певецът Светозар Христов. В коментарите той допълни, че навярно става въпрос за самоубийство: „Според информация, дадена от негов по-близък, се е самоубил…Обществото е болно…домашно насилие, глупости-повече са жертвите на тва болно общество…“.

Източници на Dir.bg от родното му Ракитово споделят, че Гроши е бил съсипан от скорошната смърт на негов приятел. Дори последните му публикации във Фейсбук намеквали, че в главата му се въртят лоши мисли. Те разкриват още, че тялото му е намерено от неговата майка близо два дни след като е приключил живота си.

А ето как мебелистът бе описал мотото си в социалната мрежа: „Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“ пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изгризе сетната частица на срока ни. А всички наши „вчера“ са светели по пътя на глупци към мухъла на гроба.

Пуф, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява. Измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл…“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Бивш служител на КАТ-Враца се удави в река Огоста
Next: Грози го затвор до 15 години! Вижте тартора на групата за просия в Бургас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.