Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потвърдено! Едно от знаковите лица на Нова телевизия напуска ефира и заяви: Стига толкова
  • Новини

Потвърдено! Едно от знаковите лица на Нова телевизия напуска ефира и заяви: Стига толкова

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
nasovaskdasodaskd.png

Още преди дни стана ясно, че нови рокади предстоят в Нова телевизия. Разбра се, че политическата репортерка Калина Влайкова напуска медията. Заедно с нея от екран ще слезе колежката ѝ от сутрешния блок „Здравей, България“ Мария Милкова.

Напускането на Мария от Нова телевизия бе потвърдено от самата нея. Това тя направи чрез статус, публикуван в личния й фейсбук профил.

 

Ето какво написа тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

Не изпускай тези оферти:

„Със старата камера номер 7 някъде през 2014 година в Казанлък по време на снимките на темата за физика Тео. Поисках да сложа камерата, за да усетя колко тежи и да направя няколко кадъра. Един от моментите, които са се запечатали като кадър в главата ми.

 

 

И точно с него искам да кажа ДОВИЖДАНЕ „Здравей България“. Довиждане NOVA. След хиляди изминати километри, хиляди заснети часове, безсънни нощи из цяла България, стотици истории, срещи, разговори… е време за почивка. И нови пътища.

Мога само да кажа, че годините в „Здравей България“ са най-щастливите ми професионални години досега. Имах щастието да работя с хора, които уважвам и да се уча от тях. Мога само да им благодаря, че ми даваха възможност да правя това, което обичам и умея най-добре – да разказвам истории.

Винаги съм вярвала, че моята журналистика е да е до онези, чийто глас не се чува във врявата, да помогна и да променя. И съм особено доволна, че това се случваше. Не толкова често, колкото исках, но се случваше.

Благодаря и на всички онези, с които изминахме тези хиляди километри, с които снимахме, полудявахме, ядосвахме се, смяхме се и обикновено са зад кадър.

Стига толкова, отивам да се наспя!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силвестър Сталоун след загубата на сина си: Нито една болка не може да се сравни с болката от загубата на дете
Next: Натали Трифонова проговори за голямата си любов със Слави Трифонов

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.