Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци
  • Новини

Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
kiralrlalra.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бежанската тема винаги е щекотлива. Още повече в България, в която стандартът на живот се родее с този на близката до сърцето на Кирил Петков Руанда. Българските пенсионери мизерстват с по около 400 лева пенсия, работещите се чудят откъде да вземат заеми, за да си платят сметките. На държавата й се досвидяха пари за безплатни зъбни протези и повече пари за образование и култура, но когато от Козяк им наредиха, веднага намериха пари за украинските бежанци.

Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ДЕН за украинските бежанци.

Това са по 1200 лева на месец. Които са мечта за много български пенсионери, работили и плащали данъци тук – за да могат Кирчо и компания да раздават тези пари за нуждите на американските интереси.

Разбира се, че на бежанците трябва да се помогне. Но с разум и мисъл първо за България, а не за американските интереси. Например кой и как проследява дали в България не влизат хора, участвали в „Азов“ и горили живи българи в Донецк? Или участващи в неонацистките организации там? Или такива, които са трафиканти или какво ли още не, знаем доколко Зеленски изтърва положението в държавата си. Как може да се гарантира, че тези хора, които идват тук, не са нацисти?

Другото, което трябва да се разбере от правителството на Кирил Петков е: ПЪРВАТА ГРИЖА ТРЯБВА ДА Е ЗА СОБСТВЕНИЯ ТИ НАРОД! Не може в държава, в която хората мизерстват, да се отделят толкова пари за чужди. Не може! Още повече на фона на очертаващата се сериозна криза.

Нали ЕС налага санкции на Русия? Нали САЩ бяха причината за тази война между Украйна и Русия? Нали Германия и Франция се правят на големи хуманисти. Защо не отпуснат помощи за бежанците? Защото на практика САЩ предизвика войната с малоумните си действия близо до границата на Русия. Сега те да помагат, а не бедните и мизерстващи българи!
Киро си подритва стола и изобщо политическото бъдеще. Вчера се видя каква подкрепа има. И на обяд на Шипка и вечерта в София. Този е политически пътник. Въпросът е кого още ще завлече със себе си и какви вреди ще нанесе на държавата ни!

Призовавам Проектът на Посолството да вземат пари от господарите си за бежанците от Украйна, а не от бедните българи! Или поне да осигурят на всеки пенсионер в България стандартът на живот на един бежанец!

Елена Гунчева

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Слава Севрюкова: Иде гибелна война! Българите да се приберат в родината до 2025 г.
Next: Икономически крах. Курсът не Еврото се срина до рекордно ниски стойности

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.