Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после
  • Новини

Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
zzasdalsdasikrasorais.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Две приятелки, красиви момичета, отиват до морето, преди да резервират стая в малък хотел.

Тя не е мръсна, напротив много уютна в близост до морето само на един хвърлей , тихо – и спокойно място, какво още е необходимо за две студентки?

Последната вечер отиват да плуват за последен път. Едното момиче вече излиза от водата и приятелката й продължава да плува. Чакала, чакала и забелязала, че в пясъка има нещо блестящо.

Изчакала, докато приятелката й излезе от водата и й показва какво е намерила.

Решили като се приберат в къщи да намерят собственика по интернет. В 6 сутринта се качват на влака. Във вагонът те разговарят с жена на възраст около 50 години.

Оказва се, че и тя е била на почивка на морето. Синът й платил тези 2 седмици отдих, но си тя загубила годежния пръстен – същия, който й дал починалият й съпруг преди 3 години.

Тя го изгубила … И започнала да описва точно пръстена, който момичетата намерили.

Жената казала, че пръстена е нещо важно за нея.

Имаше дори гравирано името на съпруга й Макар. И той имал пръстен с нейното име..

Сега тя го съхранявала в кутия в дома й. Преди смъртта му той й го дал. Всичко това жената разказвала толкова емоционално, че дори започнала да плаче.

Момичетата изпитали съжаление към нея, и й дали пръстена, като го сложили на масата пред жената. Тя била в шок, а след това започнала да плаче, вече от щастие.

Когато пристигнали, си разменили телефоните, жената ги поканила да й гостуват и те обещават. Три дни при момичетата идва синът на жената, млад и красив мъж, да им благодари от името на майка му. С него те отиват в бижутерски магазин и той им подарява по един пръстен за спомен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-голямата мистерия в България: Разкопките в Странджа през 1981 г., за които напътствия е дала и Ванга
Next: Беше ми омръзнало да чистя двора, докато един ден не ми дадоха тези съвети – вече всичко е толкова лесно, няма и тревичка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.